Maybe I just wanna be yours..

И тъй като не мога да си намеря другия блог, ще си наруша Великото правило (всъщност, на кого му пука, мой си е животът и ще си правя каквото искам) и ще напиша тук Новогодишните си предсказания, пожелания и всякакви подобни -ания.

2014 беше.. подарък. Толкова много невероятно хубави неща ми се случиха, че все още не вярвам, че са били истина. Докоснах се до свят и хора, които дори не бих си представила, че някога ще срещна. Растем. Лека-полека. Като човек, който живее постоянно в миналото и страда за него, не мога да не се натъжавам, че всичко се случва толкова бързо. Родиш се, засмееш се и край. А пък това лято беше най-якото. Осъзнах, че всъщност не е толкова страшно в света на големите. Даже май ми отива. Както някой беше написал в тъмблр -"Просто искам да стана достатъчно богата, за да мога да купя всичките неща, които майка ми някога е искала, и после да умра". И Лондон е някак.. странен. Не е уютен като Глазгоу, но трябва да му призная чара, който примамва всички. Бляскав е. Примамва те като огромен и шарен подарък навръх Коледа. Има какво да те научи, какво да ти покаже. Чакам отново да ме потопи в целия си блясък следващото лято..

2014 беше и малко тъга обаче. Имам чувството, че колкото повече порастваме, толкова повече разбираме как целият свят е потрошен. И вътре, и вънка. Как това, което някога си намирал за перфектно семейство, не е съвсем така. И винаги има къде по-зле да стане. Уча се да прощавам.. И в този процес май намирам най-големия си недостатък - не умея да прощавам. Не ми идва отвътре. Сякаш съм кутия със спомени, която помни всичко. Най-вече лошото. Така че се уча да прощавам. За твое, а и за мое добро. Иначе не се живее.

А за 2015 си поставям следните задачи:

• Да си направя график за дните от седмицата, който да спазвам
• Да съм по-активна (дано изкарам повече от 10 ходенета до фитнеса ;д) - минимум 3 пъти в седмицата
• Да уча повече (не че има много закъде, след като съм последна година, но невърмайнд)
• Да работя повече
• Да се храня здравословно
• Да започна да разчитам повече на себе си и по-малко на другите
• Да изхвърля токсичните хора от живота си
• Да се уча да прощавам
• Да се запозная с повече хора
• Да свиря повече
• Да чета повече
• Да си взема всичките изпити и да си подготвя блестящо дисертацията
• Да обичам повече и да позволя да ме обичат
• Да се боря за нещата, които искам,  и да не се предавам
• Да намеря време да съм щастлива някъде в този график
• Да съм по-мила и по-малко отбранителна с хората, които обичам
• ... (ще се допълва)

И така, весело посрещане на Новата Година.. Нека ни е по-успешна, усмихната, влюбена и емоционална от предната!

Понеже нямам какво да крия, а и обещах на едни сладурковци..

Третият етап от живота на Вив продължава тук.
Но е малко по-директен, така че - четете си го на ваша отговорност. ;д

просто посмотри в безконечность глаз..

Сякаш минаха в един миг цели пет години, откакто създадох блога. Тук можете да откриете най-съкровените ми тайни, закодирани чрез метафори и завъртяни изречения. Описах първата си най-добра приятелка, първата любов, първата целувка, първото разочарование от любов, първото разочарование от приятели, хората, които срещнах през живота си..
Знаете ли, когато бях малка си поставих за цел винаги да имам място, където да записвам какво се случва с мен, за да мога един ден да напиша книга на живота ми. Представях си я още тогава - огромна, с дебели кафяви корици като на най-предната с красив ръкописен шрифт пише кратко и простичко 'Вяра'. Преди записвах всичко в тайно дневниче, а после продължих с блога. Знам, че не ме бива в споделянето и все някога пак ще създам блог, но просто имам нужда от чисти страници, имам нужда да продължа напред.

Наскоро си разбрах резултатите от матурите ии вече е факт. Следваща дестинация ще е Шотландия, Глазгоу. Моят нов дом. Не се адаптирам лесно, но затова пък обичам разнообразието и затова мисля, че нова среда, нови хора и нови вдъхновения ще ми повлияят добре. А ако не, винаги знам, че тук ме очаква семейство, куче, котка и топло легло, което винаги да е свободно за мен. Също така знам, че тук ме очакват приятели. В началото ме беше страх, че ще се забравим, че ще ме забравят, но сега - учудващо - съм по-сигурна от всякога, че това никога няма да се случи. Защото колкото и да съм си патила от 'верни приятели', моите са приятелите с главно П. Знам го. И ще се опитам това лято да им го повтарям нон-стоп, за да си нямат и те своите съмнения. Няма значение на колко мили сме един от друг - винаги можем да разчитаме един на друг. Това е красотата на приятелството. Именно в такива моменти осъзнавам колко голяма късметлийка съм, задето ги имам. *звездички*

След пет дни наближава рождения ми ден и с него и спомените по предния. Но не, нямам намерение да давя мъката, където и да е било, защото за една година копнежът се превърна в спомен, който само леко гъделичка сърцето ми, когато се сетя за него. Да, точно една година ми бе нужна, за да се очистя от.. каквото и да е. Но поне сега наистина съм чиста - чувствам се по-лека от перце, по-спокойна и от току-що изпрани бели чаршафи. Все едно съм стояла под водата месеци и чак сега повдигам глава - нова, чиста и бодра. 19 не е лошо число.. За първи път се чувствам на годините, на които би трябвало да съм. Ни повече, ни по-малко. Златната среда.

И за завършек искам да Ви споделя за най-вълшебната нощ в живота ми.. Ехехе, атеншън с мпс-то! Имам предвид бала ми. Всичко беше толкова красиво и невероятно и страхотно и вълнуващо, че всяка вечер заспивам със спомени от него. Роклята, обувките, прическата - чувствах се красива за първи път в живота си и не ме беше срам да си го призная. И начина, по който ме гледаха всички, все едно стъпвах не по земята, а по кълба от облаци - беше неописуемо! А после танците, ах, танците.. Боляха ме краката, но аз продължавах да скачам - поп-фолк, рок, денс, българска, всичко. А после в дискотеката - със Стен бяхме единствените, които пристигнаха с балните си рокли, но това не ни притесняваше. Защото това беше нашият ден. На 23ти май 2010 година аз бях принцеса, фея и Пепеляшка (по думите на хората). Впрочем, не е така, както го описват. Напротив! Абитурентският бал е тооолкова много повече откъм емоции. След него бях заредена дни наред и май все още ме държи, защото не мога да спра да гледам снимки и да си припомням как беше. Ех, да беше всеки ден бал..

Пожелавам Ви го. Нека всеки Ваш ден е като една абитурентска. Чувствайте се красиви, защото сте. Усмихвайте се, защото го заслужавате. И не спирайте да вярвате.. Животът винаги ни поднася изненади - понякога не толкова приятни, но винаги се компенсира. Това е животът. Една топла прегръдка за всеки, който е чел досега блога ми, за Иво и Сам, защото коментарите им ме трогнаха иии за всички останали.. Радвайте се на живота - другото само ще се нареди. ;)



Сбогом!



----------------
Now playing: Serebro - Ñêàæè íå ìîë÷è
via FoxyTunes

Off i go.. Where i fall is where i land.

Мина ми и последната матура.. Докато се усетя ще мине и бала, и екскурзията, и лятото. Ще започне нов етап от живота ми. На чисто. Нов шанс да покажа на себе си и на другите, че съм се поучила от грешките си, че съм поумняла малко или много от осми клас насам. Но за да започна да пиша нова история, трябва да завърша старата. Защото ако не друго, то поне едно разбрах - не можеш да живееш в миналото и да очакваш, че настоящето ще ти се усмихне. Затова и трябва да свърша някои и други работи, да затворя някои и други врати, да прибера някои и други снимки в албуми и най-накрая да ги превърна в красиви пеперуди от спомени, които да излетят някъде там към розовото небе.. В крайна сметка имам цяло лято да извърша този така мъчителен иначе процес. Започнах бавно, но вярвам, че малко по малко ще пренаредя живота и ще изпразня рафтовете, за да поставя нови книги там.
Първата стъпка беше да спря да се надявам. Някои приятелства са отдавна загубени, отдавна не съществуват. Но това не е лошо, нито пък някой има вина - просто това е естественият ход на живота. Изтрих доста хора от Skype. За някои се чудих защо не съм го направила по-рано, за други ми идеше да се разрева. Затова и и не изтрих всичките, които трябва. Надявам се да събера кураж до края на лятото да го сторя.. Ще ми липсват. Но за жалост, те останаха само спомен - не съм ги чувала от месеци, години. От 100 и кусур абоната - вече са 53, като 30 от тях представляват класа ми. Тъжно, нали?
След това смятам да се видя през лятото с хора от детските ми години - един вид 'прощално', макар че те няма да го знаят. Искам да ги видя за последен път преди да замина (ако замина), за да не съжалявам после.. Пък и след края на лятото надали ще мога да ги намеря някога пак като се пръснат.
Ще изтрия и онези есемеси, които пазя. Мисля, че е крайно време да разчистя и сърцето си - да го почистя от прахта и да го събудя. Никога не знаеш кога ще го погледне любовта..
Накрая сигурно ще се сбогувам с този си блог. Съжалявам, но мисля, че го изчерпах отвсякъде. Няма да го изтрия само поради сантиментални причини. Но и ще го забравя/ заключа. Ще създам друг с надеждата, че ти, който четеш сега, един ден ще ме намериш. Защото аз вярвам в съдбата..
Ще извадя онази снимка от рамката и ще сложа нова. Всичко свърши там. Още преди години.
А накрая просто ще помахам.. Каквото било, било. Ако сме били наистина близки или пък съм решила, че не мога без да следя развитието на живота ти - значи ми имаш телефона, значи не съм те изтрила от Skype или просто продължавам да те тормозя някъде по нета. xD И не, няма да изчезна безследно.. Ако наистина толкова искаш да ме намериш, нека се срещнем там, където се запознахме; там, където всичко започна. Да, не мисля, че съм чаак толкова силна, че да скъсам връзката си с онзи форум.

На всички хора, които съм срещнала тук и там, които четат блога ми преди, сега и после - Благодаря Ви за ценните мигове. Никога няма да съжалявам за това, което ми дадохте. Поклон към спомените и този етап от живота ми. Ако не се видим повече - в следващия си живот потърсете една калинка, която обича канела..

Loose ends, they tangle down
And then take flight
But never tie me down
Never tie me down

Това смятам да е предпоследният ми пост тук. ~

----------------
Now playing: Greg Laswell - Off I Go
via FoxyTunes

Скажи, не молчи.. Что любишь меня.

'So let's say theoretically, I really like you.
And even though it sounds moronically cliché and overused, you give me butterflies.
And just for kicks lets just add, all in theory of course, you may be the most wonderful person I have ever met.
And hypothetically my heart beats ten times faster when I see you.
Do you think that supposedly (and in the most theoretical sense) you feel the same way?'


<33

Не знам откъде е цитатът, но по дяволите!




----------------
Now playing: Serebro - Скажи не молчи
via FoxyTunes

В мир таинственных огней..

Никога не съм мислила, че някой ме забелязва, наблюдава. Исках да съм невидима и в желанието си един ден наистина станах такава. Или поне така си мислих. Дните ми минаваха в мъгла, еднообразни и все пак толкова различни. Различни, защото приятелите ми винаги са ме чакали в училище, широко усмихнати и с топла прегръдка. Но на път към училище, в автобуса, аз съм 'никой', прозрачен въздух, който хората подминават; едно обикновено лице, което изглежда твърде изморено, за да му бъде обърнато внимание. А и тези пусти слушалки на емпефорката, които създават илюзията, че живея в различен свят, отделен, напълно далечен, мой си свят, ми се струва, че държаха останалите на определена дистанция. Или поне така си мислих.
Днес получих съобщение във фейсбук от някакъв напълно непознат.. Поема на английски. Не беше нещо дълго, но все пак онези пет-шест реда ми се забиха в съзнанието, събуждайки странни въпроси. Би трябвало да съм ужасена, уплашена до смърт, имайки в предвид предния случай, когато ми посетиха песен и се случиха онези отвратителни кошмарни неща.. Но не съм. Все пак съм едно обикновено момиче. Да откриеш, че си бил нечие вдъхновение, без значение мотивите и причината, е нещо невероятно. Да знаеш, че някой те е наблюдавал и е пишел поема за теб, само за теб.. Не знам, красиво е. Боже, осъзнавам колко налудничаво звуча.. Ха-ха. Но можете ли да ме вините?
А аз си мислех, че съм невидима..


Бтв, исках да го попитам разни неща, но призрачният спомен от миналото ми нашепва да не го правя, ако не искам да се разочаровам. Ще покрия мига под стъклен похлупак този път, надявайки се красотата му да не изчезне.



----------------
Now playing: Полина Гагарина - Колыбельная

I am ready, i am ready.

Беше посипано с пухчета прах, в ъгъла на хола - самотно и дълбоко забравено, превърнало се ви чисто и просто една мебел. И макар от време на време да долавях черешовия му цвят на през някой пречупил се по повърхността му слънчев лъч, страха да го докосна отново и да разбера, че съм го изгубила, че съм изгубила единственото нещо, в което ме биваше и което обичах с цялата си единствена душа.. беше прекалено голям. Непосилен. Затова и аз бях тази, която първа почна да трупа разни цветя и бумаги отгоре му, затваряйки с катинар всички чувства, които ми подари.

Но понякога нещо пак ме връщаше на онзи стар, раздърпан стол и аз сядах, поставяйки длани по лакираната ми повърхност, и си представях как ли би могла да се изсвири мелодията от тв-то на пиано. На моето пиано. На моето любимо, скъпо и прескъпо с това, което ми даде.. пиано. Но така и не се решавах да вдигна капака му и да натисна клавишите. Може би защото дълбоко в себе си осъзнавах, че ще ми хареса и ще съжалявам, че позволих на онази глупава причина да ни раздели. А сега можеше да изнасям концерт някъде по света, създавайки нова вселена от музика или пък просто щях да се наслаждавам на любимите ми песни, свирейки любимите ми песни с моите собствени две ръце..

Честно казано, не знам какво ме прихвана вчера, но изтеглих всичките .. Хм. *клати глава тъжно* Даже това съм забравила. Изтеглих всичките 'листи с ноти' на песни, които са ми близки до сърцето, песни, които с удоволствие бих научила. И днес, след дълго мислене и проточване на чакания момент, просто ги принтирах и се настаних пред пианото. Свалих двете саксии от капака му, избърсах прахта от клавишите му и въпреки че звучеше малко разстроено, изпитах неописуемо спокойствие. Сякаш досега се бях лутала на сляпо и чак сега се прибрах у дома. Мислих си, че.. Не, в същност, боях се, че ще съм забравила всичко. Че безпомощността ми ще ме нарани повече, отколкото бях вече, но нищо подобно не се случи. Напротив, все едно се срещах със стар приятел - в началото беше малко неловко, но след минути влязохме в ритъм и най-накрая проговорихме на един и същ език, на езика на музиката.

Започнах с 'Colorblind' на Counting Crows - семпла мелодийка, която всеки път разтапя сърцето ми като я чуя. При първите изсвирвания звучеше напълно различна, но с времето започнах да чувам отблясъци на това, което се предполагаше да свиря. И се почувствах.. опиянена, щастлива, доволна, очарована, изненадана..

Този път няма да се откажа.
Ние сме създадени един за друг - аз и моето пиано, в нашия малък музикален свят. ^^





----------------
Now playing: Counting Crows - Colorblind
via FoxyTunes

love is everywhere i go

Това розово започна да ме напряга и наистина - в мига, в който разкарах всичко и блогът ми остана пуст и незабележим, се почувствах по-добре. Сякаш бях свалила огромен товар от плещите си.. Надали ще го оставя така дълго, но засега нека подиша на спокойствие. ^^

А сега малко приятни емоции.
Леко го откраднах от ггбит.инфо, но просто не можах да се сдържа.. Очарователни са.

Група от професионалисти задали на деца от 4 до 8 години въпроса: „Какво според теб значи ЛЮБОВ?”
Отговорите, които получили, били по-смислени и по-дълбоки, отколкото някой е можел да очаква.

Когато баба получи артрит, тя не можеше повече да се навежда и да си лакира ноктите на краката. Оттогава дядо прави това вместо нея винаги дори след като и той получи артрит на ръцете. Това е любов.
Ребека – 8 години.
***
Когато някой те обича, той произнася името ти различно. Ти просто знаеш, че името ти е чисто, произнесено от него.
Били – 4 години
***
Любов е, когато едно момиче си слага парфюм и едно момче си слага афтършейв и те излизат заедно и се миришат.
Карл – 5 години
***

Любов е, когато ти отиваш да си купиш нещо за ядене и даваш на някого повече от твоя чипс, без да искаш той да ти дава изобщо от своя.
Криси – 6 години
***
Любов е това, което те кара да се усмихваш, когато си тъжен.
Тери – 4 години
***

Любов е, когато мама прави кафе на татко и сръбва от чашата му, преди да му я даде, за да е сигурна, че е хубаво и не пари.
Дани – 7 години
***
Любов е, когато се целуваш с някого през цялото време и когато се уморите да се целувате, ти искаш още да бъдеш с него и да си говорите още. Мама и татко са такива. Те изглеждат неприлично, когато се целуват.
Емили – 8 години
***

Любов е това, което е в стаята с теб на Коледа, ако ти спреш да отваряш подаръците си и се заслушаш.
Боби – 7 години
***
Ако искаш да се научиш да обичаш по-добре, трябва да започнеш с приятелите, които мразиш.
Ника – 6 години
***

Любов е, когато казваш на едно момче, че харесваш ризата му, когато го виждаш с нея всеки ден.
Ноил – 7 години
***

Любов е, когато една стара жена и един стар мъж са още приятели, макар че се познават много добре.
Томи – 6 години
***

По време на моя рецитал по пиано, когато излязох на сцената, много се страхувах. Видях колко много хора има в залата! Всички ме гледаха. И видях татко, който ми махна с ръка и ми се усмихна. Той беше единственият, който направи това. Повече не се страхувах. Това е любов.
Синди – 8 години
***

Мама ме обича повече от всеки друг. Никой друг не ме целува, преди да си легна.
Клер – 6 години
***

Любов е, когато мама дава на татко най-хубавото парче от пилето.
Илейн – 5 години
***

Любов е, когато мама вижда татко мръсен и потен, и въпреки това му казва, че е по-хубав от Робърт Редфорд.
Крис - 7 години
***

Любов е, когато кученцето те близва по лицето дори тогава, когато си го оставил цял ден само.
Мери-Ан – 4 години
***

Зная, че по-голямата ми сестра ме обича, защото ми дава всичките си стари дрехи, а после трябва да излезе и да си купи нови.
Лорен – 4 години
***

Когато обичаш някого, клепачите ти подскачат нагоре и надолу и очите ти излъчват звездички.
Карен – 7 години
***

Любов е, когато мама вижда татко седнал на тоалетната, и не мисли, че това е срамно.
Марк – 6 години
***

Наистина не трябва да казваш на някого „Обичам те”, ако не мислиш така. Но ако го мислиш, то трябва да му го казваш много пъти. Защото хората забравят.
Джесика – 8 години



И бтв.. Честит трети март! ^^




----------------
Now playing: Sam Phillips - Love Is Everywhere I Go
via FoxyTunes

only when i stop to think about it..

Просто.. просто.. толкова съм бясна, че няма накъде повече. Реших да почета малко днес. Нещо, което рядко се случва в последно време. Та, сестрата ми препоръча книга, която била много 'яка'; много щяла да ми хареса. И съответно, като пълна глупачка (сякаш не го знаех вече, че имаме коренно различни разбирания за 'яка' книга), избрах точно нея. Всичко започна добре, към 3 този следобед прелистих доволна първата й страница и неусетно бях запленена от историята, стила на писане и непредсказуемостта на случките. Меко казано, бях очарована. Още преди да се усетя, вече я бях преполовила и бях жадна за още. Разбира се, това е съвсем нормално за мен, тъй като страдам от нужда постоянно да съм обсебена от нещо - било то филм, песен, книга, каквото и да е.

Книгата я прочетох точно преди пет минути.
А защо съм толкова бясна? Защото имаше възможно най-тъпия край евър. От типа ' и тя се събуди и всичко се оказа сън' само че без събуждането от сън. Никаква развръзка, никаква поука, нищо. Оставаш същия, какъвто си бил и преди да я прочетеш. Никакво развитие на героите, никаква идея, никакво.. ох. Четири загубени часа. А имах и домашни и още глупости на главата, а аз.. чувствам се предадена. xD И знаете ли кое е най-гадното? Че книгата дори няма отворен край.. За първи път смятам, че има нещо по-неприятно от отворения край. Задънената улица.

Пффф. И какво направи Вяра? Отиде в хола да се оплаква на майка си и в момента, в който си отвори устата, за да изсипе гнева си - се разрева. xD Ужас някакъв. Ужас, защото по принцип не съм от хората, които реват, когато са ядосани. Просто явно толкова много ми се е било насъбрало - стрес и аз не знам още какво - че при първата пролука на чувства избухнах като някакъв вулкан. И съответно, каквото съм бебе, сега съм си надула Three Days Grace тооооолкова силно, че почна да ме боли главата. Нещо като вътрешен мини-протест.. ^^

А книгата е 'Лекарство против северния вятър'. НЕ я препоръчвам. Но разбира се, какво разбирам аз от хубави книги, нали?



И не мога да разбера - защо главните женски героини са винаги толкова абсурдно антипатични!?!?!?!?!!?



----------------
Now playing: Three Days Grace - I Hate Everything About You
via FoxyTunes

just shut your eyes so i can make sense of it all..

Искам всички да млъкнат, по дяволите! Тихичко.. м н о г о тихичко. Така. А сега да се отдръпнат от мен. Далеч.. м н о г о далеч. Чувствам, че се задушавам, че не ми достига въздуха вече. На всяка една крачка ме чакай някой, който да ми каже, че не се прави така или пък да ме успокои, че другия път ще се справя. Млъкнете! Това си е моят живот, моите решения, моите грешки. Затова се обърнете на другата посока, лишете ме от присъствието си за известно време и ме оставете насаме с мислите ми. Как иначе очаквате да разбера какво става, по дяволите??

И тогава си го представям.. На последната седалка на прашен автобус, посока - няма значение. Само една раница с дрехи, фотоапарат, малко пари и музиката ми. Ще решавам кръстословици по време на пътуването, а когато пристигна, където и да е, но далеч оттук - ще се слея с тълпата, природата, с всичко, около мен. Ще живея за мига, без да мисля за това, което съм оставила зад гърба си или което ме очаква в бъдещето. Вниманието е приятно нещо, докато не почне да притиска свободата ти в ъгъла. А през последните няколко дни се чувствам точно така.. Притисната, заклещена в клетка. И все пак продължавам да се усмихвам.. Усмихвам, усмихвам, и накрая днес щях да разрева, защото не спрях на един stop. o.O А инструкторът даже не ми се кара толкова много, просто усещах как солените капчици напират да излязат от очите ми. Дори те искаха свободата си..

Понякога ми се иска да прегърна облак..
В момента обаче имам нужда той да ме прегърне.






----------------
Now playing: Fightstar - Waste a Moment
via FoxyTunes

i just want you to know who i am..

Животът е една въртележка..

Изпити, учене, бяло вино, смях, счупени чаши, депресии, най-добрите ти приятели решават, че е крайно време да станат нещо повече от 'само приятели', създавайки нови странни, сконфузни, но и забавни донякъде ситуации. Подаръци, красиви сънища, нови приятелства, стари приятелства, изненади, коли, музика, Англия, София, дискотеки. Сълзи, любов, усмивки, нерви, черен лак за нокти, снимки, заешки ушички, целувки, рокли за абитурентска, сняг, бретон, New Moon за ен-ти път..

.. и още толкова много нови емоции, че мога да продължавам така до утре.
Не пиша с някаква определена цел, ами просто да отбележа някакво присъствие. Тук съм, жива съм, но просто въртележката се върти много бързо - вече трудно смогвам на това си тайно кътче, където да описвам всяко едно събитие.

Искам просто.. да съм щастлива.
Засега уж се справям някак си.. ^^
Та и затова гледам да правя каквото обичам и както го обичам, стига да не преча на някой съзнателно, хехе. Но да, май вече съвсем забравих лицето му. Само от време на време долавям аромата му по ризата на някое момче, но поне вече не се обръщам като идиотка напосоки. Ах, как обичам времето и лечебната му сила..



----------------
Now playing: Ronan Keating - Iris
via FoxyTunes

you made me feel like the one.

Сбогом 2009, добре дошла 2010!

Преглеждам набързо спомените от 2009 ииии се чувствам добре. Това беше годината. Опитах от всички емоции, и от горчилката и от сладкото, и съм доволна. Доволна съм, че продължавам да дишам и че светът продължава да ме изумява с нови нюанси и изненади, макар че все си мисля, че вече всичко съм видяла. Гледайки поста от миналата година, виждам, че съм си обещала 2009-та да е годината на риска.. Е, добре се справих. Направих толкова много неща, на които не вярвах, че съм способна, че удовлетворението в момента от вътрешната ми сила е на макс. Толкова преживявания тип 'пръв път', че сигурно никога няма да я забравя.. И толкова много сълзи и усмивки, че няма в момента да не си спомням с умиление за отминалото време. Толкова много нови приятели, че се чудя как ще ги оставя в края на 12 клас..

А какво си пожелавам за 2010? Тъ-дъ-дъъм! Нека това е годината на наградената борба.. Пожелавам си да си боря с всички сили за това, което желая, било то в професионален или личен план. Нека отворя сърцето си за любов и нови преживявания и да не се притеснявам дали после ще боли, защото това е животът. Нека и да направя всичко възможно да завърша даскало по такъв начин, че да не съжалявам за нищо - стига да се напрегна, знам че мога.. Само малко вяра, Вяра!

Приятно изкарване на Новата година и не забравяйте да го споделите с приятни хора, за да Ви е весела цялата година - било то приятели или семейство ;) Яжте, пийте, радвайте се и не забравяйте, че това са малкото моменти, за които си заслужава да живеем.. А и спомнете си да хвърлите едно око на фойерверките през прозореца - в ъ л ш е б н и са и пълни с толкова много пожелания.. ♥

А аз отивам да се оправям и да ходя в Стен да ми прави косата, защото после заминаваме на вилата на Геша, където се надявам да прекараме най-якото посрещане на Нова Година.. *мята конфети*



----------------
Now playing: Stereophonics - Dakota
via FoxyTunes

two lines across your face - for every smile you gave to me with love..

Понякога отварям папката си със снимки и не мога да повярвам, че някога тези неща са се случвали. Че аз съм минала през толкова метаморофози. Само по цвета на косата ми на снимката мога да Ви кажа през коя година е била заснета. И по прическата. А да не говорим и за другите черти на лицето ми, които толкова много са се променили, че се чудя дали все още съм аз.. хаха..

А някога любимият ми цвят беше зеленото. И нищо, че сега е нагло заместен от лилавото, вчера като се връщахме от семейната почивка за празниците, открих онази нестихваща любов по зеленото, която ме обземаше преди години, и знам, че не съм се изгубила съвсем. Същата съм и същевременно не съм. Аз ли се промених или вие? Или всички заедно поехме по различни пътища, срещнахме различни хора и открихме нови емоции, които да завладеят сърцата ни..
Надявам се поне да сме щастливи така. Аз съм. Защото макар лилавото да няма измеренията на мечтателското зелено, се сещам, че първия път, когато хванах флумастер, за да оцветя принцесата си с бална рокля в детската градина, избрах лилаво за устните й, защото бях хипнотизирана от него. Сякаш ме дърпаше като магнит към себе си и накрая оцветих цялата рокля на принцесата в лилаво, даже и бижутата й.

Понякога се въртим в кръг, но стига като стигнем до началната права да сме доволни от наученото и преживяното, мисля, че всичко е наред. В крайна сметка, не е ли това смисъла на живота?


----------------
Now playing: Fightstar - 99
via FoxyTunes

Сто часа се чудя какво да напиша и как да го напиша, защото не съм и сигурна какво точно чувствам в момента.. Но знаете ли какво!?!?!?!? Да правят каквото искат. Притрябвали са ми приятели, които дори забравят за съществуването ми. Майната им, майната им, майната им.

so much crap coming out, it must take you all day..

'Bet you sleep like a child with your thumb in your mouth
I could creep up beside put a gun in your mouth
makes me sick when I hear all the shit that you say
so much crap coming out it must take you all day

There's a space kept in hell with your name on the seat
With a spike in the chair just to make it complete
When you look at yourself do you see what I see
If you do why the fuck are you looking at me

There’s a time for us all and I think yours has been
Can you please hurry up cos I find you obscene
We can’t wait for the day that you’re never around
When that face isn’t here and you rot underground'

Нямам какво друго да кажа.



----------------
Now playing: Archive - Fuck You
via FoxyTunes

and i belive in the shallow romance..

Рядко съжалявам за нещата, които правя, но наиииистина можех да пия по-малко вчера.. Поне, доколкото ми обясниха, имало и по-трагични случаи. Сякаш това е успокояващо.. кхъм, кхъм. Но поне стигнах до няколко простички истини, които навярно отдавна знаех някъде дълбоко в себе си. Евала на този, който е казал, че в алкохола е истината!

Обичам класа си.
Ето, казах го.. И знаете ли за кое ме е яд? Че ми трябваха четири години, за да го осъзная. Голяма съм патка. Но пак - по-добре късно, отколкото никога, нали? А аз наистина ги обичам. Обичам 4те момичета от класа ми, които ми показаха реалната страна на живота - отвъд розовите очила.. Обичам и 23-те ми момчета, които са ми като по-големи братя. Обичам ги, обичам ги, обичам ги. Толкова са забавни, страхотни, невероятни и уникални по своему, че не знам как ще ги оставя като му дойде времето. Малки звездички в небето, но за мен светят най-ярко.

А да слушаш вълшебния глас на Alexander Rybak след като те цепи така главата е адски успокояващо.. Препоръчвам ви да му хвърлите едно око.. или ухо. Толкова сладък, меден глас, че сякаш се потапям в друг свят.. А и е голям симпатяга, бтв. Смиг, смиг.



----------------
Now playing: Alexander Rybak - Abandoned
via FoxyTunes

don't tell me not to fly, i've simply got to..

Аз пък не мога да разбера защо всички трябва да сме еднакви, да му *тъът* *тъът*.. Да, за мотивационното писмо говоря! xD Много късо било, това там да се редактира, много художествено било, бла-би-ти-бла.. Аз пък си го харесвах в баш първия вариант. Вярно, че беше доста кратичко, но беше от сърце. А сега като ги наблъсках онези клишета-простотии, по-добре ли е? А? Няма да се учудя и еееей-толкова, ако даже не ми го прочетат. Аз не бих си го прочела, че те ли.. Ама съм инат и не го промених съвсем. Ако не харесват начина ми на мислене, това, което съм - значи и те не са подходящи за мен. Не е всичко еднопосочно, моля моля!

Ох, колкото и да говоря, сигурно докато не се реши какво ще става след 12 клас - няма да мирясам.. Мразя да нямам контрол върху нещата и да не знам какво ме очаква. Грр. А освен цвета на роклята ми за бала, друго нищичко не знам за бъдещето..
Пък на мен наистина ми се занимава с това.. Да джиткам разни програми, да създавам някакви глупости, които после да ползвам, иии да се занимавам с компютърни дейности общо взето. Ама трябваше ли чак сега да се осъзная питам аз??
Мисля, че преди като не ми пукаше се чувствах далеч по-щастлива.. ;/



----------------
Now playing: Bobby Darin - Don't Rain On My Parade
via FoxyTunes

you only get what you pay for..

Нищо съществено, просто ми се пише.. нещо.. някъде.. все тая.
Вчера ли, кога беше, стоях си ей-така и гледах някакъв романтичен филм, когато ме осени мисълта, че съм празна. Не в онзи депресиращ смисъл празна тип недостатъчна, ами празна - отърсена от всякакви, вълнуващи съзнанието ми до преди няколко дена, емоции. Не съм влюбена, не съм отчаяна, даже не съм депресирана. Което си е постижение, защото това беше желания резултат.
И все пак.. Какво е това чувство, че все едно съм отново на стартовата линия? Сякаш нищо не съм постигнала, нищо не съм спечелила, научила, прозряла, каквото искате го наречете. Не съм пораснала от лятото и с един мили-мили-мили-метър. Даже май съм се смалила.. Хах. Възможно ли е въобще това, се чудя?
И някакви такива работи общо взето, нищо съществено, както отбелязах. ^^




----------------
Now playing: Aqualung - Cinderella
via FoxyTunes

think i'm drunk enough to drive you home..

Тичах... Тичах, тичах и продължавах да тичам; не усещах умора, не исках да стигна някъде, просто тичах.. Бях се сляла с вятъра, бях част от него и той бе част от мен. Двамата бягахме някъде.. никъде. Въздухът свистеше в ушите ми, но това не предизвикваше неудобство в мен, даже напротив.

По-бързо, по-бързо, крещеше съзнанието ми, докато скоростта ми се увеличаваше бавно и неравномерно. Исках да заглуша всичко – думите му, обещанията му, лъжите му.. всичко. Прехапах устни и се напънах да бягам по-бързо, докато остра болка сряза гърдите ми, сърцето ми. Беше сладка болка, няма как. Хората, които захвърляха всичко заради глупаво и безполезно нещо като любовта, бяха нищо повече от обикновени мазохисти.
По-бързо, по-бързо.
Устата ми се отвори, за да даде път на тежкото ми и немощно дишане, което в момента излизаше на пресекулки – на тъжни, горчиви пресекулки. Смеех се. Смеех се и плачех едновременно, жалкото същество аз. Знаете ли, още се чудя как е той. Добре ли е? Дали е щастлив? Дали днес някой му е казал, че го обича.. Дали той е казал на някого, че го обича!? Болката в гърдите ми стана по-осезаема. Ако не беше толкова желана в този специален за мен миг, вероятно щях да умра. Нали сте чували – едва когато спреш да копнееш за нещо, то те намира..
По-бързо, по-бързо.
Вече дори не виждах пътя, по който тичах. Сълзите, тези гадни предатели, замъгляваха зрението ми. А когато очите ми не виждаха външния свят, аз отново се връщах назад, зад онази врата на килийната стаичка, където открих любовта. Където открих смъртта си. Чудя се – той ли ме намери или аз него? Беше ли възможно да избегнем този изход? Отново болка. Отново смях. Навярно не.
По-бързо, по-бързо.
Хладка пот изби по челото ми, ходилата ми горяха, но аз продължавах да тичам. Защото това беше моето убежище. Тук се чувствах у дома. Аз, вятъра и тупкащото в гърдите ми сърце. Ние бягахме. Някъде.. никъде.

По-бързо, по-бързо..





//не ми обръщайте внимание, беше за едно рп.. ^^

----------------
Now playing: Death Cab for Cutie - Champagne from a Paper Cup
via FoxyTunes

what about me?

Well, I know I make you cry

and I know sometimes you wanna die..

but do you really feel alive without me?

If so, be free..

чувствам се изчерпана. изсмукана речете. 
а Damien Rice е вдъхновяващ..