В мир таинственных огней..

Никога не съм мислила, че някой ме забелязва, наблюдава. Исках да съм невидима и в желанието си един ден наистина станах такава. Или поне така си мислих. Дните ми минаваха в мъгла, еднообразни и все пак толкова различни. Различни, защото приятелите ми винаги са ме чакали в училище, широко усмихнати и с топла прегръдка. Но на път към училище, в автобуса, аз съм 'никой', прозрачен въздух, който хората подминават; едно обикновено лице, което изглежда твърде изморено, за да му бъде обърнато внимание. А и тези пусти слушалки на емпефорката, които създават илюзията, че живея в различен свят, отделен, напълно далечен, мой си свят, ми се струва, че държаха останалите на определена дистанция. Или поне така си мислих.
Днес получих съобщение във фейсбук от някакъв напълно непознат.. Поема на английски. Не беше нещо дълго, но все пак онези пет-шест реда ми се забиха в съзнанието, събуждайки странни въпроси. Би трябвало да съм ужасена, уплашена до смърт, имайки в предвид предния случай, когато ми посетиха песен и се случиха онези отвратителни кошмарни неща.. Но не съм. Все пак съм едно обикновено момиче. Да откриеш, че си бил нечие вдъхновение, без значение мотивите и причината, е нещо невероятно. Да знаеш, че някой те е наблюдавал и е пишел поема за теб, само за теб.. Не знам, красиво е. Боже, осъзнавам колко налудничаво звуча.. Ха-ха. Но можете ли да ме вините?
А аз си мислех, че съм невидима..


Бтв, исках да го попитам разни неща, но призрачният спомен от миналото ми нашепва да не го правя, ако не искам да се разочаровам. Ще покрия мига под стъклен похлупак този път, надявайки се красотата му да не изчезне.



----------------
Now playing: Полина Гагарина - Колыбельная

I am ready, i am ready.

Беше посипано с пухчета прах, в ъгъла на хола - самотно и дълбоко забравено, превърнало се ви чисто и просто една мебел. И макар от време на време да долавях черешовия му цвят на през някой пречупил се по повърхността му слънчев лъч, страха да го докосна отново и да разбера, че съм го изгубила, че съм изгубила единственото нещо, в което ме биваше и което обичах с цялата си единствена душа.. беше прекалено голям. Непосилен. Затова и аз бях тази, която първа почна да трупа разни цветя и бумаги отгоре му, затваряйки с катинар всички чувства, които ми подари.

Но понякога нещо пак ме връщаше на онзи стар, раздърпан стол и аз сядах, поставяйки длани по лакираната ми повърхност, и си представях как ли би могла да се изсвири мелодията от тв-то на пиано. На моето пиано. На моето любимо, скъпо и прескъпо с това, което ми даде.. пиано. Но така и не се решавах да вдигна капака му и да натисна клавишите. Може би защото дълбоко в себе си осъзнавах, че ще ми хареса и ще съжалявам, че позволих на онази глупава причина да ни раздели. А сега можеше да изнасям концерт някъде по света, създавайки нова вселена от музика или пък просто щях да се наслаждавам на любимите ми песни, свирейки любимите ми песни с моите собствени две ръце..

Честно казано, не знам какво ме прихвана вчера, но изтеглих всичките .. Хм. *клати глава тъжно* Даже това съм забравила. Изтеглих всичките 'листи с ноти' на песни, които са ми близки до сърцето, песни, които с удоволствие бих научила. И днес, след дълго мислене и проточване на чакания момент, просто ги принтирах и се настаних пред пианото. Свалих двете саксии от капака му, избърсах прахта от клавишите му и въпреки че звучеше малко разстроено, изпитах неописуемо спокойствие. Сякаш досега се бях лутала на сляпо и чак сега се прибрах у дома. Мислих си, че.. Не, в същност, боях се, че ще съм забравила всичко. Че безпомощността ми ще ме нарани повече, отколкото бях вече, но нищо подобно не се случи. Напротив, все едно се срещах със стар приятел - в началото беше малко неловко, но след минути влязохме в ритъм и най-накрая проговорихме на един и същ език, на езика на музиката.

Започнах с 'Colorblind' на Counting Crows - семпла мелодийка, която всеки път разтапя сърцето ми като я чуя. При първите изсвирвания звучеше напълно различна, но с времето започнах да чувам отблясъци на това, което се предполагаше да свиря. И се почувствах.. опиянена, щастлива, доволна, очарована, изненадана..

Този път няма да се откажа.
Ние сме създадени един за друг - аз и моето пиано, в нашия малък музикален свят. ^^





----------------
Now playing: Counting Crows - Colorblind
via FoxyTunes

love is everywhere i go

Това розово започна да ме напряга и наистина - в мига, в който разкарах всичко и блогът ми остана пуст и незабележим, се почувствах по-добре. Сякаш бях свалила огромен товар от плещите си.. Надали ще го оставя така дълго, но засега нека подиша на спокойствие. ^^

А сега малко приятни емоции.
Леко го откраднах от ггбит.инфо, но просто не можах да се сдържа.. Очарователни са.

Група от професионалисти задали на деца от 4 до 8 години въпроса: „Какво според теб значи ЛЮБОВ?”
Отговорите, които получили, били по-смислени и по-дълбоки, отколкото някой е можел да очаква.

Когато баба получи артрит, тя не можеше повече да се навежда и да си лакира ноктите на краката. Оттогава дядо прави това вместо нея винаги дори след като и той получи артрит на ръцете. Това е любов.
Ребека – 8 години.
***
Когато някой те обича, той произнася името ти различно. Ти просто знаеш, че името ти е чисто, произнесено от него.
Били – 4 години
***
Любов е, когато едно момиче си слага парфюм и едно момче си слага афтършейв и те излизат заедно и се миришат.
Карл – 5 години
***

Любов е, когато ти отиваш да си купиш нещо за ядене и даваш на някого повече от твоя чипс, без да искаш той да ти дава изобщо от своя.
Криси – 6 години
***
Любов е това, което те кара да се усмихваш, когато си тъжен.
Тери – 4 години
***

Любов е, когато мама прави кафе на татко и сръбва от чашата му, преди да му я даде, за да е сигурна, че е хубаво и не пари.
Дани – 7 години
***
Любов е, когато се целуваш с някого през цялото време и когато се уморите да се целувате, ти искаш още да бъдеш с него и да си говорите още. Мама и татко са такива. Те изглеждат неприлично, когато се целуват.
Емили – 8 години
***

Любов е това, което е в стаята с теб на Коледа, ако ти спреш да отваряш подаръците си и се заслушаш.
Боби – 7 години
***
Ако искаш да се научиш да обичаш по-добре, трябва да започнеш с приятелите, които мразиш.
Ника – 6 години
***

Любов е, когато казваш на едно момче, че харесваш ризата му, когато го виждаш с нея всеки ден.
Ноил – 7 години
***

Любов е, когато една стара жена и един стар мъж са още приятели, макар че се познават много добре.
Томи – 6 години
***

По време на моя рецитал по пиано, когато излязох на сцената, много се страхувах. Видях колко много хора има в залата! Всички ме гледаха. И видях татко, който ми махна с ръка и ми се усмихна. Той беше единственият, който направи това. Повече не се страхувах. Това е любов.
Синди – 8 години
***

Мама ме обича повече от всеки друг. Никой друг не ме целува, преди да си легна.
Клер – 6 години
***

Любов е, когато мама дава на татко най-хубавото парче от пилето.
Илейн – 5 години
***

Любов е, когато мама вижда татко мръсен и потен, и въпреки това му казва, че е по-хубав от Робърт Редфорд.
Крис - 7 години
***

Любов е, когато кученцето те близва по лицето дори тогава, когато си го оставил цял ден само.
Мери-Ан – 4 години
***

Зная, че по-голямата ми сестра ме обича, защото ми дава всичките си стари дрехи, а после трябва да излезе и да си купи нови.
Лорен – 4 години
***

Когато обичаш някого, клепачите ти подскачат нагоре и надолу и очите ти излъчват звездички.
Карен – 7 години
***

Любов е, когато мама вижда татко седнал на тоалетната, и не мисли, че това е срамно.
Марк – 6 години
***

Наистина не трябва да казваш на някого „Обичам те”, ако не мислиш така. Но ако го мислиш, то трябва да му го казваш много пъти. Защото хората забравят.
Джесика – 8 години



И бтв.. Честит трети март! ^^




----------------
Now playing: Sam Phillips - Love Is Everywhere I Go
via FoxyTunes