Breaking Dawn

Дам, точно така. Последната книга. Последната. Колко ли пъти ще я прочета? Защото загубих бройката на предходните..
Нали знаете, че всеки си има по някакво важно събитие, което е тооолкова далече и си му служи като ориентир в живота. Всеки ден мисли за него и се събужда с мисълта, че му остават 24 часа по-малко. Нещо, което желаеш от дъното на душата си и все пак би го чакал, колкото трябва. не би искал веднага да го получиш, защото моментът, през който го чакаш е много ценен.. За някои това е завършването на гимназия/ университет, за други пък е моментът, когато създадат семейство, открият любовта..
Аз не чакам много. Защото любов, мъка, смях и разочарование понякога се събират в четири перфектни книги. И на 2 август ще крещя и ще скачам и ще прегърна всеки, който ми се появи. Тогава ще излезе последната книга. Сигурно ще е доста силничка, след като е финал. И макар малко да ме е страх, сигурна съм, че краят ще е подобаващ. Защото всеки си иска хепиенда, а Стефани не би ни го отнела. В противен случай, ще прочета първата отново и всичко ще е наред.
А моя Едуард ще дойде. Знам си. Остава да почакам зората..

Надеждата умирала последна.. А като умре какво правим!?

Нямам думи просто.
Кога беше последния път, когато се усмихнах? Нещо не мога да си спомня.
А нещата отиват на все по-зле.
И се повтарят.
Всичко се повтаря..

Какво ми пукало! Как въобще имат смелост да ме попитат това!?!?!? Да съм го забравила! Много ми е интересно как ще го забравя като тръгне с Цветка. >.< Като всяко голямо междучасие ще се присъединяват към държащите ръцете си двойки. Като всяко друго междучасие ще се лигавят в нечий ъгъл, налиииии... Да съм го забравила! Че ако не бях аз, въобще нямаше да се запознаят, хъх. Много е лесно отстрани да даваш съвети, ама като ти се случи, като го преживееш така, както аз го преживявам, като го изплачеш, така както аз го изплаках, да видим дали пак ще ми кажеш - 'Той не си заслужава. Преживей го!'
Честно казано, не знам дали ми стана толкова гадно, защото момчето най-накрая си е намерило 'любимото' момиче, или просто защото аз му помогнах несъзнателно. Пък и все се надявах..

А сега накъде? Какво да направя като ми умря и последната надежда? Нова да си потърся? Не знам дали ще я преживея и нея.. Сякаш, всеки път е по-трудно и по-трудно да се заблудиш с едно 'Какво ми пука!', за жалост.



----------------
Now playing: Three Days Grace - Riot
via FoxyTunes

Useless

Смятах да напиша пост за това, колко са гадни момчетата, но с риск да обидя и малката част от тях, които случайно може да се натъкнат на този блог, слагайки цяла общност под един знаменател, се отказах. Макар че винаги си появява една злобна усмивка на лицето ми, когато Таничка промърмори под носа си "Мъжете са животни." Естествено тя не го вярва и на зрънце, колкото аз го вярвам. Нали си има Дидо. И Иван. И цяла сган умопомрачително красиви, супер умни и хипер забавни момченца, които я гледат като паднала от небето. О, не си мислете, че и завиждаш, все пак това е живота. Животът е кучка.
Ако изкарате един следобед с мен, сигурно ще ви се сторя мълчаливо и миличко детенце. Изкарате ли цял ден, ще забележите, че имам навика да подхвърлям да правя забавно от себе си. Да, като няма с какво да се гордееш, обърни го на шега. Всеки действа, с каквото разполага. Ако изкарате цяла седмица с мен, обаче, може би ще успеете да усетите малка част от разочарованието ми от света. От хората. От себе си. Вечно мрънкаща, недоволна, песимистично настроена и инат до дъното на душата си. (въпреки че ако трябва да съм честна, за последното не съжалявам.. много.) Не се извинявам, не прощавам, не обичам тези, които ме обичат. Наранявам, обиждам, цинична съм и егоист. И всичкото това трябва да го крия само под една скучна 24/7 усмивка.
Понякога се чудя дали винаги съм била такава. Навярно не. Чия е била вината тогава? не моя, разбира се... Никога не се признавам за виновна. Забавното е, че се чудя защо хората не ме харесват. Ха! Че как да ме харесват, като аз не се харесвам? Жалко подобие на човек.. Жалко подобие на това, което съм била.
А аз си чакам лъскави принц на бял кон..
Но дали ме чака той?

Нищо, аз се чувствам по-силна. Какво бяха казали в любимия ми сериал - 'Понякога болката става толкова важна/голяма част от живота ти, че очакваш да е там винаги..' И просто свикваш. Мхм.

You woke up to hate your life again
Feeling it's all been said and seen today
Woke up to fake your smile again
You're not the one; you're not the one

You feel bittersweet when others win
You'd rather see them fall than gain a thing
You know you're too afraid to fail
You're not the one; you're not the one
Slowly, slowly, more away 'cause..

Maybe the diamonds are not for everyone
Maybe the lie you live is really all they want
You stay silent watching all dreams around you fading
Slowly, slowly, slowly more away

I can't believe a thing you say
Can you? The words don't come out easily
I can't believe it's all right to cry for what you never lost now
You're not the one

Slowly, slowly, more away 'cause

Maybe the diamonds are not for everyone
Maybe the lie you live is really all they want
You stay silent watching all dreams around you fading
Slowly, slowly, slowly more away

п.п. Нямам си и идея какво трябва да представлява този пост. Простете, ако сте се излъгали да го прочетете, защото наистина не си заслужава.