I got lost inside a memory when I was young and I almost drowned.

Изкарах най.. странния Хелоуин, честно. Общо взето нищо не се случи.. и все пак нещо ми подсказва, че ще го помня и че от време на време, когато някой спомене думичката 'тишина' със Стен ще се подхилкваме.
А приятелите са наистина най-голямото богатство..

Ходихме да пием на плажа. На лунна светлина. Дам, дам, много романтично, нали? Не и когато се съберат три шматки след даскало. Не бях яла нищо, така че не е учудващо, че ме хвана бързо.. Но не беше само това. Наистина се смях от сърце.. Пях от сърце.. Иии беше толкова яко, някакво.. Отпускащо такова.
Седяхме на тераската.. Бягахме по плажа.. Играхме си с вълните.. Разказвахме несполучливи вицове, които за момента бяха тоолкова смешни... Бяхме смешни. И толкова щастливи. И пак деца. Безгрижни и волни като птички..

А сега ме боли гърлото. Но не ми пука особено..
Обичам Хелоуин!
Започвайки от днес. ^^



----------------
Now playing: Turin Brakes - Dark On Fire
via FoxyTunes

Sea of glass.

Днес излязохме с най-добрите ми приятелки - Бо, Стен и Таничка - на кафе да поклюкарстваме малко, пък и да се видим, че много време мина от предното кафе. И когато се връщахме и Бо започна да говори как следващата година ни е последна и ала-бала, се усетих.. Едната перличка в групата ни щеше да ни напусне още тази година. Защото тя е с година по-голяма от нас. Защото когато станеш студент, предполагам вече няма да имаш време за приятелите си гимназисти. И нищо няма да е както преди..
Нищо.
Като счупена ваза..
И макар в последните дни все по-силно да желая да остана в България след 12 клас, знам, че няма да е същото. Няма да сме същите. Няма да излизаме всяка събота, всеки ден от лятото.. Няма да..
Тъжно е. Тъжно ми е. Защото ние сме толкова яки заедно. Толкова силни. Толкова щастливи.. Обичам нас. Обичам 11те години, от които познавам Бо, 9те, от които познавам Таничка и 3те, от които познавам Стен. И не искам да свършва, по дяволите..

Не искам тази година да привършва. Никога. Искам времето да замръзне иии завинаги да си останем най-добри приятелки. Почти сестри. *въздиш* Толкова много място ще остане празно в сърцето ми след 12 клас, че не знам дали този път ще успея..

п.п. доста нескопосан пост.. но в крайна сметка, писна ми да окрасявам нещата. те са такива, каквито са.



----------------
Now playing: Tom Middleton - Sea Of Glass
via FoxyTunes

One is the loneliest number.

Искам да можех да чета мислите на хората... Защото явно толкова много неща им се въртят в главите, че още не мога да повярвам. А казват толкова малка част от тях. Не че аз не си мисля за много неща, но просто.. понякога имаш чувството, че си единствен в някоя си своя мисъл; че никой не те разбира какво преживяваш.
А после един ден разбираш, че толкова много грешиш. И всичките тревоги са били напразни. Несигурна. Може би тези дни точно този епитет ме определя. Постоянно се притеснявам за глупости.. които не съществуват. Може би сестра ми е права и наистина трябва просто повече да говоря. В крайна сметка не съм единствената, която не може да чете мисли. ;/
Защото докато тъгувах сама, че съм нежелана от даден човек, в последствие се оказа, че и този човек е тъгувал поради същата причина. И ми се обиди даже.. Ха! Как можех да му обясня, че аз никога няма да избягам, че винаги ще съм там за него!? След като и аз вярвах в същото..
Хората са овце. А аз съм най-голямата овца сред тях. Заради тъпата си несигурност вече не наранявам само себе си, а и околните и близките ми, хората, които най-малко пък бих искала да нараня. Може би е време да спра да се самосъжалявам и да се взема в ръце. Животът е прекалено кратък, за да не рискуваш. Въпросът вече не опира само до мен.. И нещата мигновено се усложняват.
Мхм, ще има промени. ^^

розови гъбки:
~С малко повече късмет и възможности, ми се иска да отида на концерта на Депеш през май!!! Моите идолииии! ♥
~отново чета Брейкин Даун, само че вече на книга. <33
Доволна съм..



----------------
Now playing: 30 Seconds To Mars - 93 Million Miles
via FoxyTunes