so much crap coming out, it must take you all day..

'Bet you sleep like a child with your thumb in your mouth
I could creep up beside put a gun in your mouth
makes me sick when I hear all the shit that you say
so much crap coming out it must take you all day

There's a space kept in hell with your name on the seat
With a spike in the chair just to make it complete
When you look at yourself do you see what I see
If you do why the fuck are you looking at me

There’s a time for us all and I think yours has been
Can you please hurry up cos I find you obscene
We can’t wait for the day that you’re never around
When that face isn’t here and you rot underground'

Нямам какво друго да кажа.



----------------
Now playing: Archive - Fuck You
via FoxyTunes

and i belive in the shallow romance..

Рядко съжалявам за нещата, които правя, но наиииистина можех да пия по-малко вчера.. Поне, доколкото ми обясниха, имало и по-трагични случаи. Сякаш това е успокояващо.. кхъм, кхъм. Но поне стигнах до няколко простички истини, които навярно отдавна знаех някъде дълбоко в себе си. Евала на този, който е казал, че в алкохола е истината!

Обичам класа си.
Ето, казах го.. И знаете ли за кое ме е яд? Че ми трябваха четири години, за да го осъзная. Голяма съм патка. Но пак - по-добре късно, отколкото никога, нали? А аз наистина ги обичам. Обичам 4те момичета от класа ми, които ми показаха реалната страна на живота - отвъд розовите очила.. Обичам и 23-те ми момчета, които са ми като по-големи братя. Обичам ги, обичам ги, обичам ги. Толкова са забавни, страхотни, невероятни и уникални по своему, че не знам как ще ги оставя като му дойде времето. Малки звездички в небето, но за мен светят най-ярко.

А да слушаш вълшебния глас на Alexander Rybak след като те цепи така главата е адски успокояващо.. Препоръчвам ви да му хвърлите едно око.. или ухо. Толкова сладък, меден глас, че сякаш се потапям в друг свят.. А и е голям симпатяга, бтв. Смиг, смиг.



----------------
Now playing: Alexander Rybak - Abandoned
via FoxyTunes

don't tell me not to fly, i've simply got to..

Аз пък не мога да разбера защо всички трябва да сме еднакви, да му *тъът* *тъът*.. Да, за мотивационното писмо говоря! xD Много късо било, това там да се редактира, много художествено било, бла-би-ти-бла.. Аз пък си го харесвах в баш първия вариант. Вярно, че беше доста кратичко, но беше от сърце. А сега като ги наблъсках онези клишета-простотии, по-добре ли е? А? Няма да се учудя и еееей-толкова, ако даже не ми го прочетат. Аз не бих си го прочела, че те ли.. Ама съм инат и не го промених съвсем. Ако не харесват начина ми на мислене, това, което съм - значи и те не са подходящи за мен. Не е всичко еднопосочно, моля моля!

Ох, колкото и да говоря, сигурно докато не се реши какво ще става след 12 клас - няма да мирясам.. Мразя да нямам контрол върху нещата и да не знам какво ме очаква. Грр. А освен цвета на роклята ми за бала, друго нищичко не знам за бъдещето..
Пък на мен наистина ми се занимава с това.. Да джиткам разни програми, да създавам някакви глупости, които после да ползвам, иии да се занимавам с компютърни дейности общо взето. Ама трябваше ли чак сега да се осъзная питам аз??
Мисля, че преди като не ми пукаше се чувствах далеч по-щастлива.. ;/



----------------
Now playing: Bobby Darin - Don't Rain On My Parade
via FoxyTunes

you only get what you pay for..

Нищо съществено, просто ми се пише.. нещо.. някъде.. все тая.
Вчера ли, кога беше, стоях си ей-така и гледах някакъв романтичен филм, когато ме осени мисълта, че съм празна. Не в онзи депресиращ смисъл празна тип недостатъчна, ами празна - отърсена от всякакви, вълнуващи съзнанието ми до преди няколко дена, емоции. Не съм влюбена, не съм отчаяна, даже не съм депресирана. Което си е постижение, защото това беше желания резултат.
И все пак.. Какво е това чувство, че все едно съм отново на стартовата линия? Сякаш нищо не съм постигнала, нищо не съм спечелила, научила, прозряла, каквото искате го наречете. Не съм пораснала от лятото и с един мили-мили-мили-метър. Даже май съм се смалила.. Хах. Възможно ли е въобще това, се чудя?
И някакви такива работи общо взето, нищо съществено, както отбелязах. ^^




----------------
Now playing: Aqualung - Cinderella
via FoxyTunes

think i'm drunk enough to drive you home..

Тичах... Тичах, тичах и продължавах да тичам; не усещах умора, не исках да стигна някъде, просто тичах.. Бях се сляла с вятъра, бях част от него и той бе част от мен. Двамата бягахме някъде.. никъде. Въздухът свистеше в ушите ми, но това не предизвикваше неудобство в мен, даже напротив.

По-бързо, по-бързо, крещеше съзнанието ми, докато скоростта ми се увеличаваше бавно и неравномерно. Исках да заглуша всичко – думите му, обещанията му, лъжите му.. всичко. Прехапах устни и се напънах да бягам по-бързо, докато остра болка сряза гърдите ми, сърцето ми. Беше сладка болка, няма как. Хората, които захвърляха всичко заради глупаво и безполезно нещо като любовта, бяха нищо повече от обикновени мазохисти.
По-бързо, по-бързо.
Устата ми се отвори, за да даде път на тежкото ми и немощно дишане, което в момента излизаше на пресекулки – на тъжни, горчиви пресекулки. Смеех се. Смеех се и плачех едновременно, жалкото същество аз. Знаете ли, още се чудя как е той. Добре ли е? Дали е щастлив? Дали днес някой му е казал, че го обича.. Дали той е казал на някого, че го обича!? Болката в гърдите ми стана по-осезаема. Ако не беше толкова желана в този специален за мен миг, вероятно щях да умра. Нали сте чували – едва когато спреш да копнееш за нещо, то те намира..
По-бързо, по-бързо.
Вече дори не виждах пътя, по който тичах. Сълзите, тези гадни предатели, замъгляваха зрението ми. А когато очите ми не виждаха външния свят, аз отново се връщах назад, зад онази врата на килийната стаичка, където открих любовта. Където открих смъртта си. Чудя се – той ли ме намери или аз него? Беше ли възможно да избегнем този изход? Отново болка. Отново смях. Навярно не.
По-бързо, по-бързо.
Хладка пот изби по челото ми, ходилата ми горяха, но аз продължавах да тичам. Защото това беше моето убежище. Тук се чувствах у дома. Аз, вятъра и тупкащото в гърдите ми сърце. Ние бягахме. Някъде.. никъде.

По-бързо, по-бързо..





//не ми обръщайте внимание, беше за едно рп.. ^^

----------------
Now playing: Death Cab for Cutie - Champagne from a Paper Cup
via FoxyTunes