Somewhere a clock is ticking.

Отново го изгубих. Отново изгубих онова малко пламъче, което те кара да продължиш напред, да го гониш, да си играеш с него..
Стигнах до извода, който не че не го бях достигала и преди де, че съм се 'перфектизирала' в притъпяването на каквито и да е чувства. От една страна се почувствах адски горда от себе си и новата придобивка към характера ми. Досега винаги ми е помагало това свойство да.. ъъ.. не се изгубя!? Психически имам предвид. Честно, понякога си мисля, че психиката ми няма да издържи на цялата тази драма.. Ха..
Но както и да е, наскоро вече не съм сигурна в добрите намерения на ''свойството'. Когато си притъпил някакво чувство, как ще разбереш кога то вече си е отишло по естествения път, за да можеш да се отпуснеш!? Не, сериозно..

Вчера съвсем случайно попаднах на тях, докато си гукаха и не знаех какво, по дяволите, се очаква от мен да изпитвам в този момент! Сякаш съм някакво извънземно на друга планета и още се уча на техните реакции. Дали се предполагаше, че трябва да ревнувам? Да се ядосам? Да плача? Или пък да нямаше нужда от толкова крайни емоции.. А дали ревнувах в този момент? Ядосвах се? Или пък исках да заплача? Не, аз просто си стоях по средата на етажа и ги гледах. Празнота. Нямах си и идея какво да направя..
Затова и се върнах няколко крачки назад, все едно не ги бях видяла. Шокирана. Защо, по дяволите, не изпитах абсолютно нищо в онзи момент? Учудващо, но ме беше яд, че не ме беше яд. Хъх.

Оттогава не мога да спра да мисля за това. Малко след 'инцидента' реших, че може би просто съм преживяла цялата тази история, точно както и исках. Лятото беше благосклонно към мен и ми даде време малките ранички да зараснат, оставяйки място за новите.
Когато се прибрах вкъщи, обаче, вече се обвинявах, че сигурно в същност, аз ревнувам, но на подсъзнателно ниво се заблуждавам, че съм окей със ситуацията.
Преди два часа, разбираш ли, мнението ми беше сменено на 180 градуса. Обхващаше ме параноята, че дефакто аз съм си добре и вече не изпитвам нищо, но понеже ми се иска да изпитвам нещо, се заблуждавам на подсъзнателно ниво, че ревнувам, което не е така..
И така, Вяра отново се забърка в омагьосан кръг, защото отново се излъга - поддавайки се на сложни процеси като мисленето например. Сега, ако ме питате, не знам какво е.. И Стен не можа да помогне. Само ми се изсмя. Не че я виня де.. Ако не бях толкова объркана, вероятно и аз щях да се смея. Но нуждата да съм наясно със себе си и чувствата ми ме човърка отвътре.

И ми се спи на всичкото отгоре.. ;/
Май ме очаква поредната безсънна нощ.



----------------
Now playing: Snow Patrol - Somewhere A Clock Is Ticking
via FoxyTunes

and i'm addicted to your punishment..

Трябваше да направя равносметка на лятото. Трябваше да пиша пост за първия учебен ден.
Нооо, какво да се прави - лятото ми едно, на училище още не съм ходила, защото бях болна цялата първа седмица.. *въздиш*
Някакво такова тъпо ми е. ;/
Добре де, не тъпо, амиии.. омразно. Според някакъв не-знам-си-какъв хороскоп - тия дни съм щяла да казвам нещата с истинските им имена, да не оставам длъжна никому. Точно заради това нямам търпение да отида на училище.. Не че вярвам в хороскопи. Но този път ми хареса написаното, пък и бяха налучкали някои неща за характера ми. Добре де, всичко бяха налучкали - гадовете му с гадове. Затова сега чакам..

Дали въобще някой е разбрал, че ме нямаше цяла една седмица? Изключвайки бестката ми. Не че ми пука..
Хъх.
Ама този блог на нищо не прилича вече! (!!!!)
Много лигав нещо..
Но успокоява, затова ще ме търпи.
Пък и хаотичното писане ми харесва.
Някак тайнствено е.. лол!


Бръм-бръм, усещам вятъра на промяната.. Щом и си отрязах толкова драстично косата, остава и да си направя онези лилави кичури и онзи пиърсинг и да скоча с бънджи и никой няма да може да стъпи на малкия ми пръст. Ха!

Гледах Keith. ♥
И си купих Breaking Dawn. Демек съпортнах Стефанито дето спря любимата ми книга.. *отвратена* Нищо, не го правя заради нея, а заради себе си.

А утре ще си сложа калинковите обеци! Вдъхват ми енергия и спокойствие.

Дин-дон.. стоп.




----------------
Now playing: Stacie Orrico - Stuck
via FoxyTunes

Now's the right time for a good song.

Въпреки че ми се случиха и ще ми се случат много хубави неща, май отново заглавието на поста няма да е хармония със самия него. Защото както винаги сме обсъждали тази тема със сестра ми - кофти емоциите са далеч по-силни от приятните. Далеч и по-дълго траят.
Мразя промените.
Особено, когато това се отнася за обкръжението ми от хора. Колкото рядко допускам хора до себе си, толкова по-бързо сякаш някои от тях се отдалечават в последствие. Какъв е смисъла да имаш нови приятели и да ги посвещаваш в своите малки тайни, ако те след време ще решат, че вече не си им толкова интересен, колкото в началото, и решат, че не си заслужава вече да общуват с теб? А после съм се държала резервирано. Че какво очакват!? Да не съм някакъв хан, по дяволите! 'Много те бичкам, Вивчи, ама.. ъъ.. трябва да помагам на баща ми/ имаме гости/ -празно-.' Че и последният вариант е най-забавния. Просто не отговарят. Прекалено заети са. Прекалено им се е насъбрало през деня, че да отделят пет минути за.. и аз не знам вече за какво. Какво е това в същност? Очевидно не е приятелство след като не ги виждаш често, но все пак, когато ги видиш - се чувстваш длъжен едва ли не да им подариш амулетче 'най-добри приятели', лол.
Мразя хората, които говорят много.
Абе, чудя се, тия хора не се ли изморяват направо? По цял ден бла-би-ти-бла.. Ако исках някой да ме хвали - щях да си погледна бележника с оценките и сама да си се похваля. Напразни надежди. П р а з н и хора. Това са те. Защото, когато отидеш за помощ, изведнъж всичките ти качества стават сиви и незабележителни. Все едно са били пияни, като са ти говорили, колко много държат на теб. А аз какво? Да не съм от стомана? Ми и аз искам да вярвам в тия глупости.. *хлип* Точно там и ми е проблема. Но вече не. Ако преди съм била резервирана, то сега не знам каква ще стана.. Чистка на приятелите ми и това е.
Защото, когато се появя с размазания грим или неочакваната усмивка, само три са хората, с които си заслужава да ги споделя. С които ги споделям. Защото те всеки ден са с мен.. Без 'брб', 'нямам време', -празно-. Вярно, Поли беше казала, че приятелите не са константа.. Но ти сам правиш избора дали да останеш константа или да минеш към променлива. Винаги има избор..
Така че не се чудете (който и да го чете, няма специален, към който да е адресирано - пък и без това никой не чете XD), ако следващия път на скайп/тел/кафе не ви се радвам, усмихвам или поддържам разговора. Не си мислете, че отмъщавам, аз просто се уча от вас.

п.П. - не се опитвайте да схванете поста, опитах се да кажа няколко неща наведнъж.. навярно само аз ще си го разбера :))

------

Последни добри новини(юхуу!): Омфе, имам 91 на TOEFL! Направо щях да пощурея от радост.. Хаха! 91 от 120 максимум.. Неописуемо щастлива съм. *скача*
Друго, друго.. Татко ми се връща!! *скача втори път* Този път ми липсваше много повече.. Сякаш колкото повече пораствам, толкова повече ми липсва.. <33
Аааа, и пак почнах да човъркаш фотошопа.. Хихи! След година пауза, сравнително бързо се стегнах иии уж коментарите са повече от добри. Да видим докога ще продължа новата-си-бивша страст. ^^


----------------
Now playing: Jimmy Eat World - Night Drive
via FoxyTunes

Спокойно

Нали знаете този момент преди грандиозна буря, когато небето изведнъж се избистря и всичко заглъхва? Спокойствие. Сякаш си открил своя рай.. И БАМ! Гръм от ясно небе - всичко се срутва..
Ами, аз съм точно в подобен момент. Почти сигурна съм, че съм. Защото абсолютно нищо интересно не ми се случва. Но не съм в дупка - защото въобще не съм нещастна или нещо.. Значи ще да е този спокоен момент. И естествено, какъвто съм 'оптимист', още от сега залагам какво ще ми се сгромоляса от ясното небе..
☻Кофти резултат от toefl?
☻Кофти първи учебен ден? V
☻Кофти година като цяло?
☻Неприятен гост от миналото?
☻Неприятен непознат гост? V
☻Лоша новина?
☻Стефани наистина няма да напише Миднайт Сън? V

Опциите са много. И някак си всичките ми се струват гадни..
Хъх, явно само ще потрябва да почакам.
Чакането е гадно нещо.
Но нищо.. нали съм спокойна. ^^



----------------
Now playing: Emilie Autumn - Save you
via FoxyTunes