Само аз

Може би сега е момента да ви запозная по-обстойно с моята странна,но не и изключителна личност.много често оставам в съмнение,много пъти са ме лъгали и наранявали.И тук идва въпроса-как да разбера кои са истинските ми приятели?Под ягодите тези,които ме превърнаха в чудовището,което съм сега... Наранявам,за да видя,кой ще ми прости.Бягам,за да видя кой ще тръгне след мен да ме търси и издигам стени до небесата,за да видя кой ще ги разруши.А целта,целта се губи някъде във всикчи тези препятствия за моите жертви-приятели и всички се превръща в една игра на котка и мишка,една игра на оцеляване. Но нима не си личи?Защо поне един не ми каза да престана?Просто да престана и да ме гушне,за да усетя,че има на кой да държи в този свят.Просто търсих някой,който ще остане с мен и до мен докрая,независимо какво ще се случи.Дори един шамар може би щеше да ме освести..Но,не,всички се предадоха,предадоха се от мен и желанието да променят тези черти в характера ми. Сега съм сама,но сред огромно общество от хора.Постоянно ми правят комплименти,но аз не ги чувам.Имам всичко,което момиче на моята възраст може да има,но съм нещастна.Моля те,просто освободи душата ми от клетката,в която съм я затворила...или недей!Остани до мен,не ме оставяй сама..не искам повече да съм
само
аз
...

Малките неща Vol.2

Да,отдавна не бях писала тук,сякаш се бях изчерпала и нямаше нищо какво да споделя с вас.Но емоциите нахлуват в теб,когато най-малко ги очакваш-ирония на съдбата. Преди известно време бях писала за любимата ми тема за "малките" неща в живота,но тъй като тя е необхватна тема,явно все ще се връщам към нея...Та нали малките неща са около нас постоянно? 8 март..Чувствах се някак неловко,защото чувствах как момичета ще минават покрай мен,държащи пищни букети или дори една симовлична розичка,подарена с много любов за този празник.Все ендо празнувах втори Св.Валентин,на който само щях да наблюдавам,но не и да участвам.Пристигнах в училиюе,както винаги с огромно закъснение и знаете ли какво?Едно момче от класа ми подари на всички момичета от класа(които сме 5 общо) по едно много симпатично укетче с ярко оранжево цвете.Беше толкова мило и неочаквано,че направо ми идеше да се разплача...Какъв жест..После разбрах,че всъщност миналия ден една съученичка им е подхвърлила на момчета,че трябва да ни подарят цветя за празника и знаете ли какво?Всички събрали пари и ни подариха цветя..Ах,сладурковците ми те...Наистина бях трогната и отново се сетих за онези малки и неазбелижими на пръв поглед неща,които всеки ден те карат да се усмихнеш на..света! Пожелавам ти много малки "големи" неща през този ден..Даже ти подарявам онази специална усмивка,която озари лицето ми на онзи 8ми март...Светът е твой!