you made me feel like the one.

Сбогом 2009, добре дошла 2010!

Преглеждам набързо спомените от 2009 ииии се чувствам добре. Това беше годината. Опитах от всички емоции, и от горчилката и от сладкото, и съм доволна. Доволна съм, че продължавам да дишам и че светът продължава да ме изумява с нови нюанси и изненади, макар че все си мисля, че вече всичко съм видяла. Гледайки поста от миналата година, виждам, че съм си обещала 2009-та да е годината на риска.. Е, добре се справих. Направих толкова много неща, на които не вярвах, че съм способна, че удовлетворението в момента от вътрешната ми сила е на макс. Толкова преживявания тип 'пръв път', че сигурно никога няма да я забравя.. И толкова много сълзи и усмивки, че няма в момента да не си спомням с умиление за отминалото време. Толкова много нови приятели, че се чудя как ще ги оставя в края на 12 клас..

А какво си пожелавам за 2010? Тъ-дъ-дъъм! Нека това е годината на наградената борба.. Пожелавам си да си боря с всички сили за това, което желая, било то в професионален или личен план. Нека отворя сърцето си за любов и нови преживявания и да не се притеснявам дали после ще боли, защото това е животът. Нека и да направя всичко възможно да завърша даскало по такъв начин, че да не съжалявам за нищо - стига да се напрегна, знам че мога.. Само малко вяра, Вяра!

Приятно изкарване на Новата година и не забравяйте да го споделите с приятни хора, за да Ви е весела цялата година - било то приятели или семейство ;) Яжте, пийте, радвайте се и не забравяйте, че това са малкото моменти, за които си заслужава да живеем.. А и спомнете си да хвърлите едно око на фойерверките през прозореца - в ъ л ш е б н и са и пълни с толкова много пожелания.. ♥

А аз отивам да се оправям и да ходя в Стен да ми прави косата, защото после заминаваме на вилата на Геша, където се надявам да прекараме най-якото посрещане на Нова Година.. *мята конфети*



----------------
Now playing: Stereophonics - Dakota
via FoxyTunes

two lines across your face - for every smile you gave to me with love..

Понякога отварям папката си със снимки и не мога да повярвам, че някога тези неща са се случвали. Че аз съм минала през толкова метаморофози. Само по цвета на косата ми на снимката мога да Ви кажа през коя година е била заснета. И по прическата. А да не говорим и за другите черти на лицето ми, които толкова много са се променили, че се чудя дали все още съм аз.. хаха..

А някога любимият ми цвят беше зеленото. И нищо, че сега е нагло заместен от лилавото, вчера като се връщахме от семейната почивка за празниците, открих онази нестихваща любов по зеленото, която ме обземаше преди години, и знам, че не съм се изгубила съвсем. Същата съм и същевременно не съм. Аз ли се промених или вие? Или всички заедно поехме по различни пътища, срещнахме различни хора и открихме нови емоции, които да завладеят сърцата ни..
Надявам се поне да сме щастливи така. Аз съм. Защото макар лилавото да няма измеренията на мечтателското зелено, се сещам, че първия път, когато хванах флумастер, за да оцветя принцесата си с бална рокля в детската градина, избрах лилаво за устните й, защото бях хипнотизирана от него. Сякаш ме дърпаше като магнит към себе си и накрая оцветих цялата рокля на принцесата в лилаво, даже и бижутата й.

Понякога се въртим в кръг, но стига като стигнем до началната права да сме доволни от наученото и преживяното, мисля, че всичко е наред. В крайна сметка, не е ли това смисъла на живота?


----------------
Now playing: Fightstar - 99
via FoxyTunes

Сто часа се чудя какво да напиша и как да го напиша, защото не съм и сигурна какво точно чувствам в момента.. Но знаете ли какво!?!?!?!? Да правят каквото искат. Притрябвали са ми приятели, които дори забравят за съществуването ми. Майната им, майната им, майната им.