Проблясък

Някога имали ли сте проблясъци? Момент, в който имате чувството, че можете да направите буквално..ВСИЧКО!
Аз ги имам..
Понеже съм човек, който обмисля действията си от всички страни и затова много често си спестявам своеволия. Пък и съм страхлива, срамежлива, каквото щете го речете. Както бях писала и преди, рядко живея за мига, за момента.
Но тези проблясъци.. Те са като вдъхващи живот. Обзема те една невероятна по размери еуфория, сякаш цялата ти кръв се насочва в някакво централно място в тялото ти и все пак го обхваща цялото. Голям приливи на емоции и..Бум! Сякаш нищо няма пред теб, сам си, но не ти пука. Можеш да направиш, каквото си поискаш..Веднага! Не търсиш одобрение, а просто действаш.. Не се страхуваш какво ще си помисли отсрещния, а просто го питаш..
Чувството е невероятно!
Пиша за това, защото точно преди дни, имах такъв подобен проблясък. Светът беше в ръцете ми, притежавах го. Но скоро започна да се изплъзва като песъчинките от пясъчния часовник, между пръстите ми. Няма значение, че не съм направила нещо със света. Това не е точно "живей за мига" миг, а просто проблясък. Появява се и изчезва..

А чувството е невероятно..

Неозаглавено

Добре съм. Наистина се чувствам добре. *въздишка* Но понякога за хората, които са свикнали на тъгата, това не им стои нормално. Почваш да се чудиш "Нима съм забравила? Нима най-накрая съм свободна, отново да съм щастлива?"
И тогава се случва.. Просто се случва. Може би и защото го чакаш да се случи, чакаш отново да те заболи, и то се случва..

***

Обичам музиката. Тя е храна за душата.
ОБИЧАМ МУЗИКАТА! *крещи* Но понякога само една песен, само една тъпа песен, която никога досега не си се заслушвал в нея, те връща на онзи момент. Връща те към най-близкия във времето момент, когато си изпитвал болка.. "Нима съм забравила?" Защо пък да не си припомня... Връщаш блога си на месец "***" и готово.
Последният път, когато страдах. Да, ето го! Мисля, че се сещам какво беше чувството.. Да, ето, вече почти го почувствах отново..
Готово!


***

Всичко си е по-старому. Аз съм добре. Всичко е наред. Ще се оправя.. все някога..
А после другите били виновни, че ни боли.

~Перлена пеперудка~

Така..
Понеже си е мой блога, ще си пускам безцелни постове, колкото си поискам. Въпреки че този пост няма да е съвсем безцелен. Реших, че искам да ви запозная с любимата ми певица. И моментално в ума ми изскача кикотът на най-добрата ми приятелка. Дааа, знам, че за всички изпълнители, които слушам, казвам, че са ми любими, но от жените-изпълнители-тя е дъ нъмбър уан! *кима убедително*

Дами и Господа..

Sia

Честно казано не знам много за нея откъм живота й-кога е родена, има ли си приятел или пък куче и бла-бла.. Но знам, че е невероятна! Текстовете й са много странни. Има такива, която са пълни с емоция и неведнъж са ме разплаквали. А има и такива, които просто те карат да се усмихнеш, защото са ти супер близки поне в момента на слушане.. Стилът й? И това не знам.. В ласт ефема пише, че музиката й спада към чилаут и алтернатив, но според мен на моменти има елементи на джаз. Е, какво я обяснявам, ето ви едно видео, пък да видим дали ще ви хареса..

Sia - 'Breathe Me'

Просто невероятен и клип и песента.. Първият път като я чух.. <33

Ако случайно ви е харесала, бих могла да ви препоръчам и други песнички..
'Rewrite'
'Don't Bring Me Down'
'Butterflies'
'Numb'
'Fear'
...

Аз или..аз?

Вив..
Вяра..
Вив..
Вяра..
Вив или..Вяра?

Не, честно, коя?
Вив е краткото име на героинята ми, но после се превърна в мое кратко име; синоним на нещо позитивно, красиво, мило и бла-бла..
Но вече съм Вяра? Тя определено не е синоним на онези думички по-горе. Иии, честно казано нямам против да ми казвате както искате. Но първите няколко пъти беше някак странно. В началото беше приятно. Сякаш за първи път бях аз, самата аз, а не някоя измислена лигла с маргаритки в косите..
Но после разбрах, че всъщност не ме обзело странно чувство, а по-скоро страх. Да, признавам си.. СТРАХ МЕ Е! Защото аз не съм като героинята си..
Ами ако не ви харесам такава каквато съм?
Ако не ви хареса Вяра?
"Оф, стига си говорила за себе си в 3то лице.." *говори си сама*
Не съм и особено интересна и странна като нея..
Какво ще стане като го разберете?
Кой ли ще изберете?
Вив или..Вяра?

Да, и сама си отговорих..

Писма спомени

Защо всеки казва "кутия спомени"?
Аз пък ще кажа "писма спомени". не защото имам писма от Италия, а просто защото ми звучи по-откачено и топло същевременно. Писмата винаги са ми изглеждали като напоени с чувства и спомени, докато кутията е нещо, което се затваря. Ами ако някой ден вече не се отвори?

Стига лирични отклонения, ами направо да си се захващам с обещания пост за приключенията на трите Вив-и, най-добрата приятелка на калинките, вълшебната вълничка или каквото и да е друго име, с което може да ме свържете. (о.О)

Ай ем бак! Или всъщност никога не съм ви напускала? не знам, още докато пътувах с автобуса за София в онази хладна вечер осъзнах колко много ще ми липсва всичко. Обичам тези моменти, в които оценям нещата, които притежавам, без да е станало късно, за да ги имам пак. ^^

Дълго мислех как да опиша пътешствието на "мечтателското зелено" и как да ви го поднеса, и установих, че каквото и да напиша, няма да ви поднеса емоциите в тази степен, в която ги изживях..

Затова ще последва една серия от снимки с кратки коментари..

гр. "Помпей"

ъгейн Помпей

със сестричката на главното място в Помпей, където са си играли театър (много културни тия хора, бре ^^)

вече сме във Ватикана

Под терасата на Жулиета във Верона

Тази статуя направо ме изуми...
Велика е<3>

Стената с пожеланията във Верона

Да нахраним гълъбите на площада във Вененция
(нямате си представа как това зарежда с позитивност, много е забавно)

Любимата ми снимка(!)
Забелязвате ли колко е щастлива?
Това беше първия и последния път по време на екскурзията, когато я видях така от сърце да се смее...

На гондола по каналите на Венеция...
Не е ли сладък гондолиера?
Казва се 'Шаа'ша..
Или без акцента и бла-бла, "Саша"..

Цялата фамилия, кажете "Дзак"!
Красиво е нали?
Не знам дали усещате романтиката, обаче на това място сякаш бях преродена..


Вече съм решила..
Искам да живея във Венеция!

Мноого е добра, нали?
Само с един пръст наклони кулата в Пиза..
Сладурка такава..

Останки от Древен Рим..

Величествения Колизеум..

Сбогом, Италия!

Знам, че трябваше отдавна да пусна този пост.
Знам и че надали ще ви се занимава да го разгледате целия.
Но това пътешествие ще го помня винаги...
Както ще помня и следващите, които ме чакат някъде в бъдещето..

Italiano

Тайм ту сей гудбай...





Амии, и аз като моя оптимистичен сладур ще трябва да напиша един пост за "Чао", но не за "Сбогом" естествено.
Сещате ли се онзи пост за фантазьорката и нейното желание да преоткрива света и всичко, свързано с него?
Ако не се сещате се разтършувайте към постовете ми от Май и там ще можете да я намерите, седнала на някое върбово клонче да пълни шепите си с медец под зоркия поглед на пчеличките.

А аз ще изпълня това си желание...
Ще замина..
За да се върна..
И да открия, че най ми е хубаво при Вас и за да ви разкажа как светът не е толкова страшен. Че там другите са като нас, също толкова изплашени от новото и също толкова забавни и интересни личности.
Икар ще ви прави компания и надявам се да се погрижите за него. Достатъчно е само да погледнете един път снимката му на ден и да му се усмихнете. Това му е достатъчно, защото той се храни с усмивки. Той е създаден в оптимистичната фабрика за щастливи животни..

А сега, "Чао"..
Ще ми липсвате..

Следваща спирка: Италия^^

Шанс

Някой горе е голям шегаджия.
Стигнах до това прозрение точно вчера, към 10.15 вечерта, когато..


Онзи перфектния..
В предния пост..
Точно след два дни вече се бях поуспокоила. Даже успях да си прочета последните страници на ХП7 спокойно. Вече мислех само на половин час за него. Не ми се подигравайте, беше голямо постижение. После срещнах рожденичката на онзи рожден ден (о.О) иии така завъртях нещата, че тя сама ми призна, че му няма телефона. Вече не се усещам как успявам да получа отговорите на въпросите ми, без дори да правя усилие.
Тогава се отказах..
Не се сърдете, но просто реших, че е време наистина да забравя. Да го забравя. Пък ако му е писано, ще се срещнем все някога нали? Пффф, мразя момента, в който си помислих това. Вчера, точно към 10:15 вечерта се случи. Отново го видях. Не очи в очи, но виртуално... Можете ли да си представите? Точно миналия ден най-добрата ми приятелка решила да отиде на гости на някаква нейна съседка.
И разбирате ли, точно в този половин час, когато стояла при нея, някакъв съученик на съседката й праща клипче как с негови приятели пеят "Клетва" на Щурците на някакъв купон. И какво си мислите вижда бест-ката ми? Точно на минута и някъде 18та секунда се появява моя пич, за да сложи ръка на сърцето си, явно запленен от песента и бла-бла.. (това не е от значение).. Били някакви негови приятели. Видеото е малко размазано, но не обърнах внимание на това.
Не е ли забавно как точно деня, в който реших окончателно да се отдам на лятото си той да се върне обратно в мислите ми? Господи, мисля си го още от вчера. Светът е толкова малък..

И все пак...
Вече не знам нищо, не искам нищо...
Просто или някой горе ми дава стократни шансове и се опитва да ми подскаже нещо или съм най-големия нечий шут..
И в двата случаи, не разбирам нищичко. Единствено знам, че ако някой ден имам възможността да срещна това момче иии не знам..
Да си поговорим?
Определено няма да я пропусна...
Сигурно си има причина, поради която онзачава толкова за мен..