Не мога да разбера как човек успява в период по-малък от пет минути да ти зададе само три въпроса и така да те разстрои, че още да трепериш и да се задъхваш само при спомена.. Не искам и да го разбера в интерес на истината. Просто се извиних и станах от масата отпрашвайки далеч някъде, където да се скрия и да си пусна музика на макс. Толкова на макс, че звукът от мощни китари и барабани да ме изпълни цялата и просто да нямам възможност да мисля колко жалко е всичко. Колко жалка успяха да ме накарат да се чувствам само за пет минути. А когато сълзите - предатели гадни - започнат да се стичат, просто прехапваш устна. Стегни се, момиче! Хората не заслужават да те виждат, че плачеш.
Слабост..
Това са за мен те.
Мразя да съм слаба. И точно затова ме е толкова яд на себе си, че не успях да издържа днес и да стана от масата с усмивка, както винаги правя.
Веднъж плаках в автобус. Нямаше точна причина, просто заплаках без глас, подпряла глава на прозореца. Не че има връзка със случката, но явно просто съм склонна да се разчуствам лесно. Хаха..
А хората не знаят колко лесно е да нараниш едно човешко същество. Моля, някой да им отвори очите!
----------------
Now playing: K`S CHOICE - Butterflies instead
via FoxyTunes
11.03.2008
I'll begin to let you go when the sunlight melt the snow..
'..Love is all about timing. If you don't say the right thing at the right moment.. no matter how much fate was involved in the relationship, everything will be ruined. Even if you regret it, it will be too late. Even if you regret it..'
Честно казано никога досега не се бях замисляла толкова много за пропуснатите шансове. За това, че дори като "спечелиш" любовта нататък все ще се справиш някак с трудностите. Напротив. Струва ми се, че става още по-трудно. Защото тогава вече ще имаш какво да губиш, ще имам блед спомен на това, какво е било, какво е можело да бъде, в случай/когато го изгубиш..
[Бла. Ако се чудите, какво толкова ме е накарало да мисля, че да и пиша в блога си (нещо, което рядко се случва xd), гледах едно аниме. *чака да бъде обсипана с презрели домати* Не бтв, в интерес на истината, очаквах приятелите ми да ми се смеят като разберат, че съм преминала на 'тъмната страна', но го приеха даже доста.. разбиращо!? Знам, че вътрешно не одобряват, но просто го приемат като поредната ми мания. Пък и аз рядко гледам анимета - може би досега само 3 или 4 съм гледала. Истинската ми мания са в същност мангата, демек това дето се чете. :] Пък и да се оправдая, чета само някакви романси и такива работи, онази за свръхестествени щуротии не ми привлякоха вниманието. ;/ И така де, таза манга си беше шедьовър според мен.. Не бях плакала на книга от Ню Мууна о.о]
----------------
Now playing: Fauxliage - Let It Go
via FoxyTunes
Честно казано никога досега не се бях замисляла толкова много за пропуснатите шансове. За това, че дори като "спечелиш" любовта нататък все ще се справиш някак с трудностите. Напротив. Струва ми се, че става още по-трудно. Защото тогава вече ще имаш какво да губиш, ще имам блед спомен на това, какво е било, какво е можело да бъде, в случай/когато го изгубиш..
[Бла. Ако се чудите, какво толкова ме е накарало да мисля, че да и пиша в блога си (нещо, което рядко се случва xd), гледах едно аниме. *чака да бъде обсипана с презрели домати* Не бтв, в интерес на истината, очаквах приятелите ми да ми се смеят като разберат, че съм преминала на 'тъмната страна', но го приеха даже доста.. разбиращо!? Знам, че вътрешно не одобряват, но просто го приемат като поредната ми мания. Пък и аз рядко гледам анимета - може би досега само 3 или 4 съм гледала. Истинската ми мания са в същност мангата, демек това дето се чете. :] Пък и да се оправдая, чета само някакви романси и такива работи, онази за свръхестествени щуротии не ми привлякоха вниманието. ;/ И така де, таза манга си беше шедьовър според мен.. Не бях плакала на книга от Ню Мууна о.о]
----------------
Now playing: Fauxliage - Let It Go
via FoxyTunes
Subscribe to:
Posts (Atom)