only when i stop to think about it..

Просто.. просто.. толкова съм бясна, че няма накъде повече. Реших да почета малко днес. Нещо, което рядко се случва в последно време. Та, сестрата ми препоръча книга, която била много 'яка'; много щяла да ми хареса. И съответно, като пълна глупачка (сякаш не го знаех вече, че имаме коренно различни разбирания за 'яка' книга), избрах точно нея. Всичко започна добре, към 3 този следобед прелистих доволна първата й страница и неусетно бях запленена от историята, стила на писане и непредсказуемостта на случките. Меко казано, бях очарована. Още преди да се усетя, вече я бях преполовила и бях жадна за още. Разбира се, това е съвсем нормално за мен, тъй като страдам от нужда постоянно да съм обсебена от нещо - било то филм, песен, книга, каквото и да е.

Книгата я прочетох точно преди пет минути.
А защо съм толкова бясна? Защото имаше възможно най-тъпия край евър. От типа ' и тя се събуди и всичко се оказа сън' само че без събуждането от сън. Никаква развръзка, никаква поука, нищо. Оставаш същия, какъвто си бил и преди да я прочетеш. Никакво развитие на героите, никаква идея, никакво.. ох. Четири загубени часа. А имах и домашни и още глупости на главата, а аз.. чувствам се предадена. xD И знаете ли кое е най-гадното? Че книгата дори няма отворен край.. За първи път смятам, че има нещо по-неприятно от отворения край. Задънената улица.

Пффф. И какво направи Вяра? Отиде в хола да се оплаква на майка си и в момента, в който си отвори устата, за да изсипе гнева си - се разрева. xD Ужас някакъв. Ужас, защото по принцип не съм от хората, които реват, когато са ядосани. Просто явно толкова много ми се е било насъбрало - стрес и аз не знам още какво - че при първата пролука на чувства избухнах като някакъв вулкан. И съответно, каквото съм бебе, сега съм си надула Three Days Grace тооооолкова силно, че почна да ме боли главата. Нещо като вътрешен мини-протест.. ^^

А книгата е 'Лекарство против северния вятър'. НЕ я препоръчвам. Но разбира се, какво разбирам аз от хубави книги, нали?



И не мога да разбера - защо главните женски героини са винаги толкова абсурдно антипатични!?!?!?!?!!?



----------------
Now playing: Three Days Grace - I Hate Everything About You
via FoxyTunes

just shut your eyes so i can make sense of it all..

Искам всички да млъкнат, по дяволите! Тихичко.. м н о г о тихичко. Така. А сега да се отдръпнат от мен. Далеч.. м н о г о далеч. Чувствам, че се задушавам, че не ми достига въздуха вече. На всяка една крачка ме чакай някой, който да ми каже, че не се прави така или пък да ме успокои, че другия път ще се справя. Млъкнете! Това си е моят живот, моите решения, моите грешки. Затова се обърнете на другата посока, лишете ме от присъствието си за известно време и ме оставете насаме с мислите ми. Как иначе очаквате да разбера какво става, по дяволите??

И тогава си го представям.. На последната седалка на прашен автобус, посока - няма значение. Само една раница с дрехи, фотоапарат, малко пари и музиката ми. Ще решавам кръстословици по време на пътуването, а когато пристигна, където и да е, но далеч оттук - ще се слея с тълпата, природата, с всичко, около мен. Ще живея за мига, без да мисля за това, което съм оставила зад гърба си или което ме очаква в бъдещето. Вниманието е приятно нещо, докато не почне да притиска свободата ти в ъгъла. А през последните няколко дни се чувствам точно така.. Притисната, заклещена в клетка. И все пак продължавам да се усмихвам.. Усмихвам, усмихвам, и накрая днес щях да разрева, защото не спрях на един stop. o.O А инструкторът даже не ми се кара толкова много, просто усещах как солените капчици напират да излязат от очите ми. Дори те искаха свободата си..

Понякога ми се иска да прегърна облак..
В момента обаче имам нужда той да ме прегърне.






----------------
Now playing: Fightstar - Waste a Moment
via FoxyTunes