The Sims

The Sims-компютърна игра,при която ти си създаваш хора,строиш им дом,управляваш ги и просто казано-те са пионки за тове забавление.Можеш да ги накараш да са работливи,да се влюбят,оженят.После пък ако си в кофти състояние,може и да им намериш някой симпатяга от съседния квартал и да си живеят тримата в една къща.Но ако си мързел и не се грижиш за тях-те умират.Но това не ти пречи,защото просто ще отидеш в главнто меню и ще можеш да си направиш нов герой и отново да съсипеш живота му..

Знаете ли,мисля си че живота е точно една игра,но не я играем ние.Сякаш някой ти дава постоянно нови приятели,чувства,прключения,късмет,победи и после само за един миг ти ги отнема и ти оставя само спомените.Естествено Той не разбира,какво е някой да се гаври така със самата ти личност,но нали пък му е забавно?

Аз съм пионка...Но ми омръзна да се съпротивлявам...Затова ще продължа играта...

Пост за намръщени хора от весело човече

Днес не съм в настроение за драматични прозрения или пък откровения.Просто исках да напиша нещо,колкото да не занемарявам блога си:))

Иии,първото,което се сетих е за всички Вас..Всички Вас,които познавам.Дам,не се кокори така,може и да не се познаваме лично,но аз мисля за теб всеки ден-всеки път,когато поглеждам очарователната дъга след сънливия летен дъждец,всеки път,когато потъркам доволно крачка в пясъка на плажа и най-вече-всеки път,когато някой облак ми се усмихне.Обичам начина,по който се заблавляваш на глуповатите ми изцепки,когато бъркам правилната дума с някоя друга,подобна на нея.Обичам,че се забавляваш от мен и че ти нося щастие.,странно щастие,но -щастие...

Щом си ми приятел,значи си намерил нещо в мен,нали?Или пък толкова нищо не си намерил в мен,че си ме съжалил и си ми станал приятел...Няма значение,пак ти благодаря,че си ми приятел,защото това ме радва и ме кара да продължавам напред!!!

О-Б-И-Ч-А-М Т-Е!!!!{}{}{}

Първо откровение

Не е ли интересно как уж създадох блог,за да изливам душата си в него,а колко рядко пиша за нещата,които наистина показват нещо от нея?Не спирам да пиша за красотата на живота,малките калинки,които огряват деня ми или пък за поредния проблясък,който съм съзряла в сивата прашна локвичка....

Но всъщност кого залъгвам?Никога няма да се науча да пиша за себе си по този начин.Причината да създам "Блестящите воали и пайети" беше,за да събирам всички спомени,мисли и мечти,които вълнуват крехкото ми сърчице.Исках да преоткрия себе си,да се опозная или просто да се погледна отстрани.Може би тогава щях да разбера какво бъркам,какво бъркам във формулата на живота,че продължавам на моменти да се чувствам празна...

Май е време,нали?Да,най-накрая трябва да го направя-вдишай дълбоко,издишай...Но ще ми помагате,нали?Не е толкова лесно да ви дам част от мен,скъпа част от мен,болезнена част от мен,важна част от живота ми.

Някога бях щастлива,някога въобще не си и помислях за възможността,че някой ден ще изпитам такова чувство като тъга.Даже мога да се определя като късметлийка до известна степен.Въпреки че падането от облака ми болеше повече...Та,както и да е,разбирате ли-имах много приятели.Въобще не ги разбирах тези момичета от тийн филмчетата,които се оплакваха,че нали ги нзаете..бла-бла..Забавлявах им се и се веселях на детските си години.Но някъде по пътя изгубих тази радост,не знам защо...

Което ми напомня на моя любим култув филм "American Beauty",който е толкова велик:))Та както на него,сега мисля,че успявам да си върна онази част малко по-малко,разбирайки за грешките,които съм допуснала.Където идва мястото да благодаря на целия ми любим форум...той си знае кой...Ако не беше този форум,сигурно...всъщност не знам как щях да се справя с кризата си?!Може би щях да се променя яката...

Но,ако трябва да съм честна,тези времена на божествена наслада ми липсват.Липсва ми приятелското рамо или може би-рамената,на които можех да се опра в труден момент.Липсват ми щурите купони и случки с неочакван край по време на лагерите.Липсва ми онова чувство на незаинтересованост дали някой ме харесва или не,или пък дали в края на часа по история ще остана сама на чина,мечтайеки си за онези стари дни.Липсват ми..всички те...

/момент за сълзи,стичащи се по лицето и треперещо натискане на бутоните на клавиатурата/

Благодаря им за хубавите моменти,за моменти,които помня само с вечно незалязващата усмивка.Благодаря им,че бяха те...




Ах,къде отиде онази лилава светлинка,която грееше в косите ми...

посветено на отминалите дни~

Болката

...понякога представлява голяма част от живота ни,нали?



Омг,първият път,когато чух песента на моите идоли Three Days Greace с простичкото заглавие Pain се разплаках,не можах да спра сълзите си и се разплаках.Защото песента съдържаше точно тези няколко думи,които описваха моменти от живота ми,да не кажа по-голямата му част.Може би прекалено истинско и вярно ми се стори и знам,убедена съм,че онези сълзи бяха от радост,че поне някой ме разбира някъде там.
Да,болката..Дори,когато споменавам самата дума почва да ме боли цялото ми съзнание,душата ми.Сякаш постоянното ми пилеене на шасновете,които живота така благосклонно ми подарява,е именно за да изпитам болка.Дали не съм мазохист,че продължавам да си падам по хора,които знам,че никога няма да ми обърнат внимание?Дали съм мазохист,че продължавам да правя същите грешки с приятелите ми,с които държа,знаейки,че и тях ще ги боли?А може би просто съм привикнала към определена доза болка и като наркоманите се опитвам да си я набавям всеки ден.
Не знам...Не искам да знам..Сякаш и няма значение..Вече съм изморена да търся смисъл в смислените неща,защото те имат най-малко смисъл..

Pain, without love
Pain,I can't get enough
Pain,I like it rough
'Cause I'd rather feel pain than nothing at all
Pain, without love
Pain,I can't get enough
Pain,I like it rough
'Cause I'd rather feel pain than nothing at all

хъх,сори за депресивния пост,но по-добре да си го излея тука,че иначе пак ще си го изкарам на който не трябва...

Малка фантазьорка

Чувствам се толкова малка и незначима в този свят...

Има толкова още неща,които искам да опитам , видя , намеря , чуя и опитам , че няма търпение да разполагам сама с живота си.
Искам да летя с балон , да чувствам вятъра в косите си,птичките и пчеличките около мен , поставила чашата си топло шоколадов мляко на някое облаче. Искам да се излегна на пясъка на някой безлюден остров , да чувствам пясъка между пръстите си и да слушам вълните,които се разбиват мелодично в брега.Ще се оглеждам в кристалната вода в океана и ще се усмихвам на глуповатото си изражение , което ще ми се присмива приятелски.
Искам да се разхождам из девствена гора,високо в планината , където мирисът на горски ще ме обвие гальовно и ще ме предпази от всички лоши мисли,ще се слея с природата.
Толкова неща,които ме вълнуват сигурно никога няма да опитам , но само мисълта за тях сякаш ме придвижва към тях.Самата мечта понякога е по-близка до пълното щастие от реалността...

От вълшебната любопитка,която иска да преоткрие света..~

Миг само за мен...

Откраднах си миг,малко вълшебство,което вълничката ми да отведе отвъд безкрая.

Read my VisualDNA™ Get your own VisualDNA™

сладурскооо<3333