Само аз

Може би сега е момента да ви запозная по-обстойно с моята странна,но не и изключителна личност.много често оставам в съмнение,много пъти са ме лъгали и наранявали.И тук идва въпроса-как да разбера кои са истинските ми приятели?Под ягодите тези,които ме превърнаха в чудовището,което съм сега... Наранявам,за да видя,кой ще ми прости.Бягам,за да видя кой ще тръгне след мен да ме търси и издигам стени до небесата,за да видя кой ще ги разруши.А целта,целта се губи някъде във всикчи тези препятствия за моите жертви-приятели и всички се превръща в една игра на котка и мишка,една игра на оцеляване. Но нима не си личи?Защо поне един не ми каза да престана?Просто да престана и да ме гушне,за да усетя,че има на кой да държи в този свят.Просто търсих някой,който ще остане с мен и до мен докрая,независимо какво ще се случи.Дори един шамар може би щеше да ме освести..Но,не,всички се предадоха,предадоха се от мен и желанието да променят тези черти в характера ми. Сега съм сама,но сред огромно общество от хора.Постоянно ми правят комплименти,но аз не ги чувам.Имам всичко,което момиче на моята възраст може да има,но съм нещастна.Моля те,просто освободи душата ми от клетката,в която съм я затворила...или недей!Остани до мен,не ме оставяй сама..не искам повече да съм
само
аз
...