Изкарах най.. странния Хелоуин, честно. Общо взето нищо не се случи.. и все пак нещо ми подсказва, че ще го помня и че от време на време, когато някой спомене думичката 'тишина' със Стен ще се подхилкваме.
А приятелите са наистина най-голямото богатство..
Ходихме да пием на плажа. На лунна светлина. Дам, дам, много романтично, нали? Не и когато се съберат три шматки след даскало. Не бях яла нищо, така че не е учудващо, че ме хвана бързо.. Но не беше само това. Наистина се смях от сърце.. Пях от сърце.. Иии беше толкова яко, някакво.. Отпускащо такова.
Седяхме на тераската.. Бягахме по плажа.. Играхме си с вълните.. Разказвахме несполучливи вицове, които за момента бяха тоолкова смешни... Бяхме смешни. И толкова щастливи. И пак деца. Безгрижни и волни като птички..
А сега ме боли гърлото. Но не ми пука особено..
Обичам Хелоуин!
Започвайки от днес. ^^
----------------
Now playing: Turin Brakes - Dark On Fire
via FoxyTunes
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment