jar with silver feathers

You know, maybe the reason we fall in love so fast is because we've got so much love to give?

3.08.2010

I am ready, i am ready.

Беше посипано с пухчета прах, в ъгъла на хола - самотно и дълбоко забравено, превърнало се ви чисто и просто една мебел. И макар от време на време да долавях черешовия му цвят на през някой пречупил се по повърхността му слънчев лъч, страха да го докосна отново и да разбера, че съм го изгубила, че съм изгубила единственото нещо, в което ме биваше и което обичах с цялата си единствена душа.. беше прекалено голям. Непосилен. Затова и аз бях тази, която първа почна да трупа разни цветя и бумаги отгоре му, затваряйки с катинар всички чувства, които ми подари.

Но понякога нещо пак ме връщаше на онзи стар, раздърпан стол и аз сядах, поставяйки длани по лакираната ми повърхност, и си представях как ли би могла да се изсвири мелодията от тв-то на пиано. На моето пиано. На моето любимо, скъпо и прескъпо с това, което ми даде.. пиано. Но така и не се решавах да вдигна капака му и да натисна клавишите. Може би защото дълбоко в себе си осъзнавах, че ще ми хареса и ще съжалявам, че позволих на онази глупава причина да ни раздели. А сега можеше да изнасям концерт някъде по света, създавайки нова вселена от музика или пък просто щях да се наслаждавам на любимите ми песни, свирейки любимите ми песни с моите собствени две ръце..

Честно казано, не знам какво ме прихвана вчера, но изтеглих всичките .. Хм. *клати глава тъжно* Даже това съм забравила. Изтеглих всичките 'листи с ноти' на песни, които са ми близки до сърцето, песни, които с удоволствие бих научила. И днес, след дълго мислене и проточване на чакания момент, просто ги принтирах и се настаних пред пианото. Свалих двете саксии от капака му, избърсах прахта от клавишите му и въпреки че звучеше малко разстроено, изпитах неописуемо спокойствие. Сякаш досега се бях лутала на сляпо и чак сега се прибрах у дома. Мислих си, че.. Не, в същност, боях се, че ще съм забравила всичко. Че безпомощността ми ще ме нарани повече, отколкото бях вече, но нищо подобно не се случи. Напротив, все едно се срещах със стар приятел - в началото беше малко неловко, но след минути влязохме в ритъм и най-накрая проговорихме на един и същ език, на езика на музиката.

Започнах с 'Colorblind' на Counting Crows - семпла мелодийка, която всеки път разтапя сърцето ми като я чуя. При първите изсвирвания звучеше напълно различна, но с времето започнах да чувам отблясъци на това, което се предполагаше да свиря. И се почувствах.. опиянена, щастлива, доволна, очарована, изненадана..

Този път няма да се откажа.
Ние сме създадени един за друг - аз и моето пиано, в нашия малък музикален свят. ^^





----------------
Now playing: Counting Crows - Colorblind
via FoxyTunes

No comments: