Шум в сърцето

Нормално ли е да почувстваш облекчение при мисълта, че ще умреш?
Не, съвсем сериозно.
Оказа се, че пак ще ми правят някакви изследвания, бла-бла.. Странното е, че всеки път, когато обмисля възможността да ми открият нещо сериозно и не знам. Сякаш за момент се чувствам щастлива.. Не, не точно щастлива, ами в хармония със себе си и всичко останало. Като отдавна чакан подарък - вече е загубил блясъка си, с който си го обсипвал в първия момент, който си си го пожелал, но пък се радваш, че най-накрая е свършило чакането. Защото ти все пак си го очаквал.
Даже предния път май се разочаровах. Ха! Май трябва и на психолог да отида, сега като се замисля. Там е по-вероятно да ми открият нещо.. Кой знае, сигурно ще ме помислете за супер-депресирана тинейджърка, но не е така. Не че не съм такава, но случаят не е такъв. Странно е.. Даже аз не мога да си го обясня.

Просто си знам, че трябва да се случи скоро.
И в никакъв случай това не означава, че съм се предала..
Просто имам нужда от нещо, което да ме разтърси, за да имам възможността поне за няколко години отново да 'живея' - в истинския смисъл на думата. Имам чувството, че съм във филма 'Американски прелести' и също като главния герой сякаш съм упоена..
Нормална ли съм?
Че на кой му пука. ^^



----------------
Now playing: Zero 7 - Destiny
via FoxyTunes