Моето мъничко 'спокойствие'

Птички чуруликат, миризмата на пролетта витае във въздуха, тим-тим-ти-ри-ри... Онова облаче там няма ли форма на сърчице???

Ах, не знам.. *въздиша* Сигурно ще да е от пролетта. Или от недоспиването тия дни. Защото не съм сигурна дали е истина това, което се случва. прекалено е хубаво, за да е истина. *клати глава*

Харесва ми как ми се усмихва всеки път като ме погледне - някак си невинно, непринудено и все пак все едно ореол има над главата му. Никога досега не съм виждала такава усмивка. Просто няма как да не се усмихнеш в отговор. И въобще не е насилствено. Идва си някак естествено.. като полета на птиците в края на лятото.
Харесва ми как ми говори. С уважение.. и все пак игриво. Отново ненапрягащо. Сякаш се носиш по течението на спокойна вода. Знаеш, че всичко е наред точно в този момент. И няма нужда да се притесняваш за после..
Хареса ми как не обърна внимание на никой днес, а продължи напред, за да поздрави точно мен! Оставяйки цяла пейка момичета, чакащи да му кажат 'здрасти'. Но не, той въобще не им обърна внимание... Само, за да ми се усмихне. И да ме пита какъв ми е следващия час притеснено. (chuckle)

Знам, че още не е зараснала раната от предната напразна надежда, но този път е различно. И макар че този път ще е по-трудно, този път ще се боря. Ще се боря за моето мъничко 'спокойствие'. Съжалявам, миличка, но ти подарих един, а ти го захвърли на боклука. Няма да ти дам и този.. Все пак, никой не иска да се храни с остатъците от масата, след като той е сготвил, нали?



----------------
Now playing: Yoav - Beautiful Lie
via FoxyTunes