Шум в сърцето

Нормално ли е да почувстваш облекчение при мисълта, че ще умреш?
Не, съвсем сериозно.
Оказа се, че пак ще ми правят някакви изследвания, бла-бла.. Странното е, че всеки път, когато обмисля възможността да ми открият нещо сериозно и не знам. Сякаш за момент се чувствам щастлива.. Не, не точно щастлива, ами в хармония със себе си и всичко останало. Като отдавна чакан подарък - вече е загубил блясъка си, с който си го обсипвал в първия момент, който си си го пожелал, но пък се радваш, че най-накрая е свършило чакането. Защото ти все пак си го очаквал.
Даже предния път май се разочаровах. Ха! Май трябва и на психолог да отида, сега като се замисля. Там е по-вероятно да ми открият нещо.. Кой знае, сигурно ще ме помислете за супер-депресирана тинейджърка, но не е така. Не че не съм такава, но случаят не е такъв. Странно е.. Даже аз не мога да си го обясня.

Просто си знам, че трябва да се случи скоро.
И в никакъв случай това не означава, че съм се предала..
Просто имам нужда от нещо, което да ме разтърси, за да имам възможността поне за няколко години отново да 'живея' - в истинския смисъл на думата. Имам чувството, че съм във филма 'Американски прелести' и също като главния герой сякаш съм упоена..
Нормална ли съм?
Че на кой му пука. ^^



----------------
Now playing: Zero 7 - Destiny
via FoxyTunes

Моето мъничко 'спокойствие'

Птички чуруликат, миризмата на пролетта витае във въздуха, тим-тим-ти-ри-ри... Онова облаче там няма ли форма на сърчице???

Ах, не знам.. *въздиша* Сигурно ще да е от пролетта. Или от недоспиването тия дни. Защото не съм сигурна дали е истина това, което се случва. прекалено е хубаво, за да е истина. *клати глава*

Харесва ми как ми се усмихва всеки път като ме погледне - някак си невинно, непринудено и все пак все едно ореол има над главата му. Никога досега не съм виждала такава усмивка. Просто няма как да не се усмихнеш в отговор. И въобще не е насилствено. Идва си някак естествено.. като полета на птиците в края на лятото.
Харесва ми как ми говори. С уважение.. и все пак игриво. Отново ненапрягащо. Сякаш се носиш по течението на спокойна вода. Знаеш, че всичко е наред точно в този момент. И няма нужда да се притесняваш за после..
Хареса ми как не обърна внимание на никой днес, а продължи напред, за да поздрави точно мен! Оставяйки цяла пейка момичета, чакащи да му кажат 'здрасти'. Но не, той въобще не им обърна внимание... Само, за да ми се усмихне. И да ме пита какъв ми е следващия час притеснено. (chuckle)

Знам, че още не е зараснала раната от предната напразна надежда, но този път е различно. И макар че този път ще е по-трудно, този път ще се боря. Ще се боря за моето мъничко 'спокойствие'. Съжалявам, миличка, но ти подарих един, а ти го захвърли на боклука. Няма да ти дам и този.. Все пак, никой не иска да се храни с остатъците от масата, след като той е сготвил, нали?



----------------
Now playing: Yoav - Beautiful Lie
via FoxyTunes

Breaking Dawn

Дам, точно така. Последната книга. Последната. Колко ли пъти ще я прочета? Защото загубих бройката на предходните..
Нали знаете, че всеки си има по някакво важно събитие, което е тооолкова далече и си му служи като ориентир в живота. Всеки ден мисли за него и се събужда с мисълта, че му остават 24 часа по-малко. Нещо, което желаеш от дъното на душата си и все пак би го чакал, колкото трябва. не би искал веднага да го получиш, защото моментът, през който го чакаш е много ценен.. За някои това е завършването на гимназия/ университет, за други пък е моментът, когато създадат семейство, открият любовта..
Аз не чакам много. Защото любов, мъка, смях и разочарование понякога се събират в четири перфектни книги. И на 2 август ще крещя и ще скачам и ще прегърна всеки, който ми се появи. Тогава ще излезе последната книга. Сигурно ще е доста силничка, след като е финал. И макар малко да ме е страх, сигурна съм, че краят ще е подобаващ. Защото всеки си иска хепиенда, а Стефани не би ни го отнела. В противен случай, ще прочета първата отново и всичко ще е наред.
А моя Едуард ще дойде. Знам си. Остава да почакам зората..