you don't always have to be so strong for me.

yano: why did you come?
nana: because i thought you'd be crying..
yano: i'm not crying, damn it. i'm not.. (tears coming out)
yano: you've always annoyed me from the start..
you say your own selfish things, and you stir up my feelings.
you're so clingy.. but then you leave me and go away so easily.
you're cruel. yet, despite all that.. i love you. you annoy me..

***



Не знам, просто почувствах странна нужда да го споделя. Пък и много исках да запазя този цитат някъде xD



----------------
Now playing: Darren Hayes - Walk Away
via FoxyTunes

я боюсь вспоминать тебя и боюсь хоть что-то забыт..

И си мисля..
и се сещам..
и си представям..
Просто не разбирам защо съдбата ти дава нещо и после така нагло си го прибира без да затрие спомена. Добре де, не искам да затрива спомена. Но можеше поне малко да го притъпи, нали? Да запази приятното чувство, но да те пусне да си щастлив. А не като да пътуваш сто часа с автобуса и накрая щастливо да слезеш на спирката и да се окаже, че си я сбъркал. Че е трябвало по-рано да слезеш. Естествено се качваш на друг автобус, за да се върнеш.. Но не е същото. Защото ти е харесал предния автобус. Той е бил първият автобус. Този, от който си искал да слезеш.. И сега никога няма да се качиш на него. Изгубил се е в безкрая.. А не е честно спрямо следващите автобуси, ако си мислиш за първия, докато пътуваш с тях. И се мразиш.. И не можеш нищо да направиш по въпроса. Сърцето ти самичко действа. Управлява те..
о.О съжалявам, хич не ме бива в метафорите.. Загубих идеята на откровението някъде след втория автобус, лол!

И съм щастлива. И съм нещастна. И се чудя сама на себе си, при положение, че преди два месеца бих се изсмяла на сегашното си аз.. Въобще, нормално ли е да си щастлив и нещастен едновременно, по дяволите!? В крайна сметка пък, какво е нормално в днешно време, нали.. Че на всичкото отгоре и се разболях. Някаква настинка гадна реши да ми развали лятото, тъкмо като си бях обещала на няколко стари приятели да се видим, блах.

Я настолько люблю тебя,
Что боюсь за слово "любить",
И, поскольку с тобой не я,
Мне бы лучше вобще не быть..
Я боюсь вспоминать тебя
И боюсь хоть что-то забыть,
Я боюсь не найти слова,
Когда надо их говорить...

Вот он где, наш ядерный взрыв,
Вот она какая- любовь!
...
Я боюсь твоего лица,
Твоих жадных пытливых глаз
Я боюсь начинать с конца,
Не увидев начала нас,
Я боюсь наступленья дня,
Я боюсь наконец-то понять:
Перестав бояться тебя,
Я начну тебя презирать.

Вот он где, наш ядерный взрыв,
Вот она какая- любовь!
...
Я настолько люблю тебя,
Что боюсь за слово "любить",
И, поскольку с тобой не я,
Мне бы лучше вобще....
Вот он где, наш ядерный взрыв,
Вот она какая- любовь..

Много е странно като си имал някаква песен от да речем цяла година, но никога не си я слушал, и БАМ! Shuffle-ът те запознава с нея. Радвам се, че я чух сега обаче. Не знам дали бих я разбрала тооолкова добре преди, отколкото точно в този миг...
И все пак, успокояващо е, че не си сам в своите си лични драми на този свят. ^^



----------------
Now playing: Юлия Савичева -Ядерный взрыв
via FoxyTunes

Ohhh, it's magical..

Осемнадесет се оказа хубаво число.
Като изключим депресията и мърморенето за това, че пораствам и съм подсъдима и че отговорностите ми се увеличиха с няколко цифри повече, се чувствам добре. Не крия, че ми е тъжно, че не мога да се нарека непълнолетна повече и че има много неща, които не направих, а са били в листа ми 'неща-които-да-направя-преди-да-остарея-или-просто-преди-да-стана-на-18', но пък има тоооолкова много неща, които сега искам да направя с живота си, че едното компенсира другото. Сега поне гордо ще си показвам айди-то по дискотеките, хаха. Ще мога да си правя каквото искам и фразата "още си преаклено малка, за да ти позволим!" няма да е в такава сила като преди. Даже ако искам, бих могла да си грабна плюшената раница и да поема на пътешествие някъде си, примерно.. И само да си вземе и книжката и може и наистина да го обмисля. Да почувствам свободата между пръстите си, сигурно е велико чувство.
А това лято е последното ми като гимназистка. Хах. Не че има значение де. Вече съм го измислила плана: шофьорски курсове, работа, плаж, дискотеки, купони, джулай морнинг, курс по японски иии разбира се - приятели по всяко едно време. (: Само се надявам да ми стигне времето, защото както последните дни само пресечени пирамиди и призми са ми в главата, нищо чудно да си отварям сборника на колегата Коста Коларов всеки ден..

Искам да скачам, да пея, да танцувам, да се смея, да бягам, да бягам толкова силно, че накрая да не си чувствам тялото и така да полегна на блещукащия пясък, а слънцето да ме заслепи..
Имам толкова енергия и жажда за живот, че.. приятелите ми мислят, че съм влюбена. Хаха. Но не е така.. Той остана само един приятен спомен. Нещо като първата целувка, която винаги ще помниш.. Мисля, че точно от такова разтърсване имах нужда.. И благодарение на него, отново се чувствам жива.

Посветено на Р., където и да е сега~ ( и който само да отбележа, не е чаровникът от снимката xd)



----------------
Now playing: Lenny Kravitz - Let's Get High
via FoxyTunes