Моето мъничко 'спокойствие'

Птички чуруликат, миризмата на пролетта витае във въздуха, тим-тим-ти-ри-ри... Онова облаче там няма ли форма на сърчице???

Ах, не знам.. *въздиша* Сигурно ще да е от пролетта. Или от недоспиването тия дни. Защото не съм сигурна дали е истина това, което се случва. прекалено е хубаво, за да е истина. *клати глава*

Харесва ми как ми се усмихва всеки път като ме погледне - някак си невинно, непринудено и все пак все едно ореол има над главата му. Никога досега не съм виждала такава усмивка. Просто няма как да не се усмихнеш в отговор. И въобще не е насилствено. Идва си някак естествено.. като полета на птиците в края на лятото.
Харесва ми как ми говори. С уважение.. и все пак игриво. Отново ненапрягащо. Сякаш се носиш по течението на спокойна вода. Знаеш, че всичко е наред точно в този момент. И няма нужда да се притесняваш за после..
Хареса ми как не обърна внимание на никой днес, а продължи напред, за да поздрави точно мен! Оставяйки цяла пейка момичета, чакащи да му кажат 'здрасти'. Но не, той въобще не им обърна внимание... Само, за да ми се усмихне. И да ме пита какъв ми е следващия час притеснено. (chuckle)

Знам, че още не е зараснала раната от предната напразна надежда, но този път е различно. И макар че този път ще е по-трудно, този път ще се боря. Ще се боря за моето мъничко 'спокойствие'. Съжалявам, миличка, но ти подарих един, а ти го захвърли на боклука. Няма да ти дам и този.. Все пак, никой не иска да се храни с остатъците от масата, след като той е сготвил, нали?



----------------
Now playing: Yoav - Beautiful Lie
via FoxyTunes

Breaking Dawn

Дам, точно така. Последната книга. Последната. Колко ли пъти ще я прочета? Защото загубих бройката на предходните..
Нали знаете, че всеки си има по някакво важно събитие, което е тооолкова далече и си му служи като ориентир в живота. Всеки ден мисли за него и се събужда с мисълта, че му остават 24 часа по-малко. Нещо, което желаеш от дъното на душата си и все пак би го чакал, колкото трябва. не би искал веднага да го получиш, защото моментът, през който го чакаш е много ценен.. За някои това е завършването на гимназия/ университет, за други пък е моментът, когато създадат семейство, открият любовта..
Аз не чакам много. Защото любов, мъка, смях и разочарование понякога се събират в четири перфектни книги. И на 2 август ще крещя и ще скачам и ще прегърна всеки, който ми се появи. Тогава ще излезе последната книга. Сигурно ще е доста силничка, след като е финал. И макар малко да ме е страх, сигурна съм, че краят ще е подобаващ. Защото всеки си иска хепиенда, а Стефани не би ни го отнела. В противен случай, ще прочета първата отново и всичко ще е наред.
А моя Едуард ще дойде. Знам си. Остава да почакам зората..

Надеждата умирала последна.. А като умре какво правим!?

Нямам думи просто.
Кога беше последния път, когато се усмихнах? Нещо не мога да си спомня.
А нещата отиват на все по-зле.
И се повтарят.
Всичко се повтаря..

Какво ми пукало! Как въобще имат смелост да ме попитат това!?!?!? Да съм го забравила! Много ми е интересно как ще го забравя като тръгне с Цветка. >.< Като всяко голямо междучасие ще се присъединяват към държащите ръцете си двойки. Като всяко друго междучасие ще се лигавят в нечий ъгъл, налиииии... Да съм го забравила! Че ако не бях аз, въобще нямаше да се запознаят, хъх. Много е лесно отстрани да даваш съвети, ама като ти се случи, като го преживееш така, както аз го преживявам, като го изплачеш, така както аз го изплаках, да видим дали пак ще ми кажеш - 'Той не си заслужава. Преживей го!'
Честно казано, не знам дали ми стана толкова гадно, защото момчето най-накрая си е намерило 'любимото' момиче, или просто защото аз му помогнах несъзнателно. Пък и все се надявах..

А сега накъде? Какво да направя като ми умря и последната надежда? Нова да си потърся? Не знам дали ще я преживея и нея.. Сякаш, всеки път е по-трудно и по-трудно да се заблудиш с едно 'Какво ми пука!', за жалост.



----------------
Now playing: Three Days Grace - Riot
via FoxyTunes