'Никога повече няма да се влюбвам.'
...
2.18.2008
2.15.2008
Трифон или Валентин? Нито един от двамата. .лол.
Знаех си, че нищо хубаво няма да излезе от този ден. Или щеше да ме обхване голямата депресия от толкова много влюбени и да си изповръщам червата или щях да се отрежа много яко и.. пак да повърна. И естествено какво получих? Нито едно от двете.
Разбрах, че момчето, което харесвам е най-пропадналия тип, по който някога съм си падала, а досега съм попадала на не малко лоши ябълки. И все пак ми харесва. Хъх...
И да, единственото, което пих вчера е един шоколадов шейк, а компанията ме усмърдя на цигари така, че за първи път имах чувството, че съм се поддала на този гаден навик.
Мразя влюбените. Мразя огромните букети, които размахваха пред лицето ми , сякаш нарочно. Мразя огромните балончести сърца, които сякаш ме гониха навсякъде. Мразя се и себе си, че не мога да отърва ума си от някои хора. Мразя, мразя, мразя.. 14 февруари.
Мразя го пък. <_<
Затова и отивам да си чета Еклипс. Няма нищо по-успокояващо от един измислен, перфектен, секси вампир. ^^
----------------
Now playing: Plain White T's - Hate (I Really Don't Like You)
via FoxyTunes
Разбрах, че момчето, което харесвам е най-пропадналия тип, по който някога съм си падала, а досега съм попадала на не малко лоши ябълки. И все пак ми харесва. Хъх...
И да, единственото, което пих вчера е един шоколадов шейк, а компанията ме усмърдя на цигари така, че за първи път имах чувството, че съм се поддала на този гаден навик.
Мразя влюбените. Мразя огромните букети, които размахваха пред лицето ми , сякаш нарочно. Мразя огромните балончести сърца, които сякаш ме гониха навсякъде. Мразя се и себе си, че не мога да отърва ума си от някои хора. Мразя, мразя, мразя.. 14 февруари.
Мразя го пък. <_<
Затова и отивам да си чета Еклипс. Няма нищо по-успокояващо от един измислен, перфектен, секси вампир. ^^
----------------
Now playing: Plain White T's - Hate (I Really Don't Like You)
via FoxyTunes
1.14.2008
Моята нова любов
Никога не съм обичала да чета книги. Никога не са ми доставяли удоволствие или забавление. Поне досега..
През тази година нещо много се разчетох - от фентъзи до класическа романтика, че дори и до детективски романи - на български, немски и най-вече английски. Не знаех защо точно сега. Но сега знам..
Просто съм се подготвяла. Подготвяла съм се за най-великата книга, която някога ще съществува в моето съзнание. Всъщност това е поредица - досега са излезли само 3 книжки, но историята е една. Никога не съм смятала, че прости думи, които буквално не са реални - всичко е измислица, могат така да ме докоснат, така да накарат сърцето ми да затупка и така да си изплача очите.
Прочетох ги за по-малко от седмица - всеки ден след училище, докато трябваше отдавна да съм си легнала в леглото за сън и понякога, докато уж учех. Имаше моменти, когато препрочитах абзаци и още и още..
Впечатлена съм. Наистина.
Бих могла да Ви я препоръчам, но се оказа, че имам шантав вкус за книги, (хаха) и не се знае дали ще Ви хареса.
Просто се чувствам длъжна да я представя.
I'd never given much thought to how I would die — though I'd had reason enough in the last few months — but even if I had, I would not have imagined it like this.
I stared without breathing across the long room, into the dark eyes of the hunter, and he looked pleasantly back at me.
Surely it was a good way to die, in the place of someone else, someone I loved. Noble, even. That ought to count for something.
I knew that if I'd never gone to Forks, I wouldn't be facing death now. But, terrified as I was, I couldn't bring myself to regret the decision. When life offers you a dream so far beyond any of your expectations, it's not reasonable to grieve when it comes to an end.
The hunter smiled in a friendly way as he sauntered forward to kill me.
"So what you're saying is, I'm your brand of heroin?" I teased, trying to lighten the mood.
He smiled swiftly, seeming to appreciate my effort. "Yes, you are exactly my brand of heroin."
"Bella." His fingers lightly traced the shape of my lips. "I will stay with you — isn't that enough?"
I smiled under his fingertips. "Enough for now."
He frowned at my tenacity. No one was going to surrender tonight. He exhaled, and the sound was practically a growl.
I touched his face. "Look," I said. "I love you more than everything else in the world combined. Isn't that enough?"
"Yes, it is enough," he answered, smiling. "Enough for forever."
And he leaned down to press his cold lips once more to my throat.
----------------
Now playing: Jimmy Eat World - Gotta Be Somebody's Blues
via FoxyTunes
През тази година нещо много се разчетох - от фентъзи до класическа романтика, че дори и до детективски романи - на български, немски и най-вече английски. Не знаех защо точно сега. Но сега знам..
Просто съм се подготвяла. Подготвяла съм се за най-великата книга, която някога ще съществува в моето съзнание. Всъщност това е поредица - досега са излезли само 3 книжки, но историята е една. Никога не съм смятала, че прости думи, които буквално не са реални - всичко е измислица, могат така да ме докоснат, така да накарат сърцето ми да затупка и така да си изплача очите.
Прочетох ги за по-малко от седмица - всеки ден след училище, докато трябваше отдавна да съм си легнала в леглото за сън и понякога, докато уж учех. Имаше моменти, когато препрочитах абзаци и още и още..
Впечатлена съм. Наистина.
Бих могла да Ви я препоръчам, но се оказа, че имам шантав вкус за книги, (хаха) и не се знае дали ще Ви хареса.
Просто се чувствам длъжна да я представя.
I'd never given much thought to how I would die — though I'd had reason enough in the last few months — but even if I had, I would not have imagined it like this.
I stared without breathing across the long room, into the dark eyes of the hunter, and he looked pleasantly back at me.
Surely it was a good way to die, in the place of someone else, someone I loved. Noble, even. That ought to count for something.
I knew that if I'd never gone to Forks, I wouldn't be facing death now. But, terrified as I was, I couldn't bring myself to regret the decision. When life offers you a dream so far beyond any of your expectations, it's not reasonable to grieve when it comes to an end.
The hunter smiled in a friendly way as he sauntered forward to kill me.
***
"So what you're saying is, I'm your brand of heroin?" I teased, trying to lighten the mood.
He smiled swiftly, seeming to appreciate my effort. "Yes, you are exactly my brand of heroin."
***
"Bella." His fingers lightly traced the shape of my lips. "I will stay with you — isn't that enough?"
I smiled under his fingertips. "Enough for now."
He frowned at my tenacity. No one was going to surrender tonight. He exhaled, and the sound was practically a growl.
I touched his face. "Look," I said. "I love you more than everything else in the world combined. Isn't that enough?"
"Yes, it is enough," he answered, smiling. "Enough for forever."
And he leaned down to press his cold lips once more to my throat.
***
Охх.. Обичам Едуард. Обичам го.----------------
Now playing: Jimmy Eat World - Gotta Be Somebody's Blues
via FoxyTunes
Subscribe to:
Posts (Atom)