Поканиха ме миналата седмица на рожден ден на момиче от бившия ми клас, което буквално не съм виждала от края на седми клас. Тя замина да учи в София, пък и не е като да сме били особено близки, че да поддържаме някакъв контакт. Че аз не поддържам с бившата ми най-добра приятелка някаква връзка, че с нея ли!? И да де, благодарение на , о, велики Фейсбук!, си намерихме дирите и тя ме покани. Но не само мен - още десетина човека от бившия ми клас, с които някога съм била адски близка.. В същност, сещам се, че се чувствах адски комфортно сред тях - споделяхме едни и същи интереси, имахме еднакви виждания за живота и хората, абеее - много яки момичета. Е, да, ама не. Честно, само като ги видях и се попитах - 'Заради тези хора ли съжалявах, че не съм влязла в пета гимназия при тях!?' Цяла вечер буквално само пет думи си разменихме и нищо повече. Бях си с моите хора - тези, с които бях неразделна последната ми година и ме обзе едно такова топло чувство. Че не съм тръгнала след групичката на 'кифлите', както самите те си казват, ами че продължих поне два пъти в годината да се виждам със Слав. ^^
Много е интересно да ги видиш всичките тези хора след няколко години. Да, променили сме се, разбира се, но пак сме си същите по свой си начин. А на всичкото отгоре и сме преживели много неща поотделно и някак си гледаш по различен начин на нещата. Някак по се наслаждаваш на момента, по оценяваш правилно хората, около теб.
Каквото и да си говорим, вечерта бе незаменима. Сякаш отново бях част от стария ми клас. Или той част от мен, не знам.. Пихме, смяхме се, пушихме, гледахме звездите и накрая заспахме уморени, спомняйки си доброто старо време. Все едно се бях върнала години назад..
Желанието ми най-накрая се сбъдна.
Мисля, че най-накрая съм готова да продължа напред - без съжаления и неказани думи.
----------------
Now playing: t.A.T.u. - Friend or Foe
via FoxyTunes
No comments:
Post a Comment