Забавно е как хора идват и си отиват от живота ти и точно тези, при които най-малко очакваш, остават такава следа в теб, че не можеш да ги забравиш. Бивша най-добра приятелка. Чаровен познат непознат. Този, който съзнателно си наранила..
В началото се правиш, че нищо не е станало, но то си остава там. Докато един ден не избухне. Не е нужно в нещо масивно - може просто да е плач, а може и да е истерии някакви. И тогава разбираш, че си оставил може би малкото истинско нещо в живота си да си тръгне просто така. Без да се бориш за приятелството, любовта, разбирането..
И за да си още по-жалък, преглеждаш десетина стари снимки, че току-виж видиш някой от тези хора в съня си. И успяваш. Но дали се чувстваш по-добре, още не съм сигурна. Предполагам не. Но пък и не е това въпросът, който ме вълнува.
Въпросът е, дали в тях е оставена следа?
~|~
Между другото, сестра ми ми разказа, че психоложката й казала (да, съвсем нормална си е, просто й се наложи няколко пъти да я посети ^^), че когато подтискаш някакви чувства или думи, които си искал да кажеш, те ти се запечатват в съзнанието и след време изплуват. Което си е доста интересно, защото от известно време като се събудя и мисълта ми е "кажи, че ме обичаш".. о.О което си е доста крийпи, защото не помня да съм искала да кажа това на някого и да не съм го казвала. А пък то ей така от нищото си се появява. Странна работа.
И съм аааадски щастлива, че най-накрая изгледах "Нана". Това аниме е невероятно просто. Въпреки че мангата, ъфкорс, е сто пъти по-добра, но карай. Саундтракът е шест точки.
Olivia Lufkin - 'Tears & Rainbows'
...
----------------
Now playing: OLIVIA inspi'REIRA(TRAPNEST) - Recorded Butterflies - Live Version -
via FoxyTunes
No comments:
Post a Comment