Не мога да разбера как човек успява в период по-малък от пет минути да ти зададе само три въпроса и така да те разстрои, че още да трепериш и да се задъхваш само при спомена.. Не искам и да го разбера в интерес на истината. Просто се извиних и станах от масата отпрашвайки далеч някъде, където да се скрия и да си пусна музика на макс. Толкова на макс, че звукът от мощни китари и барабани да ме изпълни цялата и просто да нямам възможност да мисля колко жалко е всичко. Колко жалка успяха да ме накарат да се чувствам само за пет минути. А когато сълзите - предатели гадни - започнат да се стичат, просто прехапваш устна. Стегни се, момиче! Хората не заслужават да те виждат, че плачеш.
Слабост..
Това са за мен те.
Мразя да съм слаба. И точно затова ме е толкова яд на себе си, че не успях да издържа днес и да стана от масата с усмивка, както винаги правя.
Веднъж плаках в автобус. Нямаше точна причина, просто заплаках без глас, подпряла глава на прозореца. Не че има връзка със случката, но явно просто съм склонна да се разчуствам лесно. Хаха..
А хората не знаят колко лесно е да нараниш едно човешко същество. Моля, някой да им отвори очите!
----------------
Now playing: K`S CHOICE - Butterflies instead
via FoxyTunes
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
1 comment:
Аз пък веднъж плаках на улицата, на пък към нас. На всеки се случвада плаче. Не е нормално човек да не плаче. Тъжно е, но сме такива - нараними. И това не означава, че не сме силни. Ако винаги се правим на силни, в един момент това рухва. Така е по-добре, повярвай.
Post a Comment