Смятах да напиша пост за това, колко са гадни момчетата, но с риск да обидя и малката част от тях, които случайно може да се натъкнат на този блог, слагайки цяла общност под един знаменател, се отказах. Макар че винаги си появява една злобна усмивка на лицето ми, когато Таничка промърмори под носа си "Мъжете са животни." Естествено тя не го вярва и на зрънце, колкото аз го вярвам. Нали си има Дидо. И Иван. И цяла сган умопомрачително красиви, супер умни и хипер забавни момченца, които я гледат като паднала от небето. О, не си мислете, че и завиждаш, все пак това е живота. Животът е кучка.
Ако изкарате един следобед с мен, сигурно ще ви се сторя мълчаливо и миличко детенце. Изкарате ли цял ден, ще забележите, че имам навика да подхвърлям да правя забавно от себе си. Да, като няма с какво да се гордееш, обърни го на шега. Всеки действа, с каквото разполага. Ако изкарате цяла седмица с мен, обаче, може би ще успеете да усетите малка част от разочарованието ми от света. От хората. От себе си. Вечно мрънкаща, недоволна, песимистично настроена и инат до дъното на душата си. (въпреки че ако трябва да съм честна, за последното не съжалявам.. много.) Не се извинявам, не прощавам, не обичам тези, които ме обичат. Наранявам, обиждам, цинична съм и егоист. И всичкото това трябва да го крия само под една скучна 24/7 усмивка.
Понякога се чудя дали винаги съм била такава. Навярно не. Чия е била вината тогава? не моя, разбира се... Никога не се признавам за виновна. Забавното е, че се чудя защо хората не ме харесват. Ха! Че как да ме харесват, като аз не се харесвам? Жалко подобие на човек.. Жалко подобие на това, което съм била.
А аз си чакам лъскави принц на бял кон..
Но дали ме чака той?
Нищо, аз се чувствам по-силна. Какво бяха казали в любимия ми сериал - 'Понякога болката става толкова важна/голяма част от живота ти, че очакваш да е там винаги..' И просто свикваш. Мхм.
You woke up to hate your life again
Feeling it's all been said and seen today
Woke up to fake your smile again
You're not the one; you're not the one
You feel bittersweet when others win
You'd rather see them fall than gain a thing
You know you're too afraid to fail
You're not the one; you're not the one
Slowly, slowly, more away 'cause..
Maybe the diamonds are not for everyone
Maybe the lie you live is really all they want
You stay silent watching all dreams around you fading
Slowly, slowly, slowly more away
I can't believe a thing you say
Can you? The words don't come out easily
I can't believe it's all right to cry for what you never lost now
You're not the one
Slowly, slowly, more away 'cause
Maybe the diamonds are not for everyone
Maybe the lie you live is really all they want
You stay silent watching all dreams around you fading
Slowly, slowly, slowly more away
п.п. Нямам си и идея какво трябва да представлява този пост. Простете, ако сте се излъгали да го прочетете, защото наистина не си заслужава.
5 comments:
Прегръдка, и то виртуална, е единственото, което мога да дам
а аз мога да ти се накарам о0
ако вярваш в звездички, някои неща са ти от зодията. но мисля, че можеш да погледнеш от другата страна и да видиш какво е хубавото в тях, защото, да, има
и само да съм чула още веднъж за подобия на хора, ще щипя... хората са различни
Аз пък не виждам нищо против в това Вив да се обяви за жалко подобие на човек. И без това съм се убедил колко глупави създания са хората. Глупави и жалки.
Така че жалко подобие на нещо отрицателно е нещо положително. Нали, Вив?
Хайде сега се успокой, пожелай "Приятен ден на света", после си помисли "Гледай си работата!" по адрес на същия този свят, усмихни се, мислейки си за една калинка, и се потопи в твоя си свят. Не го знам какъв е. Но знам, че е хубав. И че си е твой. И на никой друг.
И спокойно, Икар и Туайлайт са с теб!
fuck
новото ми мото.
кара ме да се чувствам толкова по-добре.
в момента съм написала едно злостни нещица за половината свят и ако не ми мине ядното настроение, смятам да им дам да прочетат за себе си или да чуят ...
А пък аз те обичам, Вив. Направо си го мисля съвсем сериозно. Тотално ми отговаряш на настроенията, затова пей с мен:
fuck. fuck. fuck. fuck...
.. с мелодията на Гумените мечета о.О Не знам защо, така ми дойде
<3
Благодаря ви. Дадохте ми повече, отколкото заслужавам. И ми напомнихте, защо толкова не ми се искаше да напускам Хог.. Обичам ви. <33
Post a Comment