Тайм ту сей гудбай...
Амии, и аз като моя оптимистичен сладур ще трябва да напиша един пост за "Чао", но не за "Сбогом" естествено.
Сещате ли се онзи пост за фантазьорката и нейното желание да преоткрива света и всичко, свързано с него?
Ако не се сещате се разтършувайте към постовете ми от Май и там ще можете да я намерите, седнала на някое върбово клонче да пълни шепите си с медец под зоркия поглед на пчеличките.
А аз ще изпълня това си желание...
Ще замина..
За да се върна..
И да открия, че най ми е хубаво при Вас и за да ви разкажа как светът не е толкова страшен. Че там другите са като нас, също толкова изплашени от новото и също толкова забавни и интересни личности.
Икар ще ви прави компания и надявам се да се погрижите за него. Достатъчно е само да погледнете един път снимката му на ден и да му се усмихнете. Това му е достатъчно, защото той се храни с усмивки. Той е създаден в оптимистичната фабрика за щастливи животни..
А сега, "Чао"..
Ще ми липсвате..
Следваща спирка: Италия^^
jar with silver feathers
You know, maybe the reason we fall in love so fast is because we've got so much love to give?
8.03.2007
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
2 comments:
Ама Вииив, аз казах "Сбогом! ... И до скоро!"... Не съм казвал окончателно "Сбогом!"...
А иначе, драга ми калинчеста точке, приятно изкарване в Италия, не прекалявай с пастата и си донеси калинка оттам!
Най-малкото провери дали са им истински калинките...
Хей!
Искам да ми донесеш един тон усмивки от Италия!
Айм гона мис ю. Прекарай си невероятно и после като се върнеш опиши всичко, до най-малката подробност! :)
Хъгс.
Сал.
Post a Comment