Аз пък ще кажа "писма спомени". не защото имам писма от Италия, а просто защото ми звучи по-откачено и топло същевременно. Писмата винаги са ми изглеждали като напоени с чувства и спомени, докато кутията е нещо, което се затваря. Ами ако някой ден вече не се отвори?
Стига лирични отклонения, ами направо да си се захващам с обещания пост за приключенията на трите Вив-и, най-добрата приятелка на калинките, вълшебната вълничка или каквото и да е друго име, с което може да ме свържете. (о.О)
Ай ем бак! Или всъщност никога не съм ви напускала? не знам, още докато пътувах с автобуса за София в онази хладна вечер осъзнах колко много ще ми липсва всичко. Обичам тези моменти, в които оценям нещата, които притежавам, без да е станало късно, за да ги имам пак. ^^
Дълго мислех как да опиша пътешствието на "мечтателското зелено" и как да ви го поднеса, и установих, че каквото и да напиша, няма да ви поднеса емоциите в тази степен, в която ги изживях..
Затова ще последва една серия от снимки с кратки коментари..
гр. "Помпей"
ъгейн Помпей
със сестричката на главното място в Помпей, където са си играли театър (много културни тия хора, бре ^^)
вече сме във Ватикана
Под терасата на Жулиета във Верона
Тази статуя направо ме изуми...
Велика е<3>
Стената с пожеланията във Верона
Велика е<3>
Стената с пожеланията във Верона
Да нахраним гълъбите на площада във Вененция
(нямате си представа как това зарежда с позитивност, много е забавно)
Любимата ми снимка(!)
Забелязвате ли колко е щастлива?
Това беше първия и последния път по време на екскурзията, когато я видях така от сърце да се смее...
На гондола по каналите на Венеция...
Не е ли сладък гондолиера?
Казва се 'Шаа'ша..
Или без акцента и бла-бла, "Саша"..
Цялата фамилия, кажете "Дзак"!
Красиво е нали?
Не знам дали усещате романтиката, обаче на това място сякаш бях преродена..
Вече съм решила..
Искам да живея във Венеция!
Мноого е добра, нали?
Само с един пръст наклони кулата в Пиза..
Сладурка такава..
Само с един пръст наклони кулата в Пиза..
Сладурка такава..
Останки от Древен Рим..
Величествения Колизеум..
Сбогом, Италия!
Знам, че трябваше отдавна да пусна този пост.
Знам и че надали ще ви се занимава да го разгледате целия.
Но това пътешествие ще го помня винаги...
Както ще помня и следващите, които ме чакат някъде в бъдещето..
Знам и че надали ще ви се занимава да го разгледате целия.
Но това пътешествие ще го помня винаги...
Както ще помня и следващите, които ме чакат някъде в бъдещето..
7 comments:
Вииииив! Италианката ми тя ...
Много се радвам за Италия. Ама много. Сигурна съм, че ти е останала в сърцето и дълго ще усещаш топлината й. Обожавам я. Колкото пъти се връщам там, толкова повече я обиквам. И сега ме е яд, че не съм видяла само Пиза от твоята екскурзийка *муси се театрално, а всъщност се усмихва* Радвам се ... ужасно много, защото отново бях теб, но през твоите очи, през очите на една Вяра.
Хъъъгз 'н' кисес
"Радвам се ... ужасно много, защото отново бях там, но през твоите очи, през очите на една Вяра.
Хъъъгз 'н' кисес"
Да се коригирам ЛОЛ
хъх
Нищо, че ти задръствам тук с моите коментари, ама нали 1 четене=1 комент, затова пък аз прочетох поста ти три пъти и имам право на три, нали? (уъзънтми)
Хъхъхъ.. *хилеща се емотка*
Мерси многоо. Радвам се, че не е бил толкова скучновато описанието..
ИИи, глупости, хич не ми я задръстваш..
Аз си се радвам, че си пак тук^^
Вери мъч хъгс енд кисес ;Р
О-о-о, страхотноо! Било е страхотно! Вииииииви, завиждам ти благородно и се радвам на поста и снимките^^ Много интересен пост и явно е било и много интересно пътуване. Другият път - Париж! ((:
Мерсиии..
Ама аз съм била в Париж вече.. ;Р
Следващата спирка да се надяваме е Лондон.. ^^
Вииииив *гушки*. Браво на теб, браво, че ти се е отдало да отидеш в Италия. Аз не съм ходила, но съм сигурна че сте си прекарали страхотно.
Радвам се за теб!
Post a Comment