Чуплива

Депресивно ми е...
Искам да чуя тези думи...
Искам някой да ми ги каже...
Искам наистина да ги мисли...

She shines
in a world full of ugliness.
She matters
when everything is meaningless.

Fragile,
she doesnt see her beauty,
she tries to get away.
Sometimes,
it's just that nothing seems worth saving.
I can't watch her slip away.

I won't let you fall apart...

She reads the minds of all the people as they pass her by,
hoping someone can see.
If I could fix myself I'd..ah..
But it's too late for me.

I won't let you fall apart...

We'll find the perfect place to go where we can run and hide.
I'll build a wall and we can keep them on the other side.
But they keep waiting,
and picking...

It's something I have to do.
I was there, too...
Before everything else
I was like you...

Nin-The Fragile

Малките неща vol.3

Знаете ли, за скорошния ми рожден ден получих много подаръци - козметики, парфюмчета, дрехи, джиесем и бла-бла..Но аз най- си се радвам на един друг, по-различен и по-специален за мен подарък. Може да ви се стори нищо толкова кой знае какво на пръв прочит, но аз винаги ще го помня този подарък, защото беше символ на всичко, което ме кара да се сумихна, беше символ на едно приятелство иии.. *момент за разчувстване* Не знам как да го опиша...Просто беше голяма изненада!


Това на снимката е шест-годишния Икар, който е още малка калинка, но ще порасне.Обича да слуша Lifehouse, защото го приспиват и зеленото е любимия му цвят. Хобито му е да се разхожди по многоцветни дъги и да събира капки пролетна роса. Той винаги е много весел, особено когато го пускам да се разгожда по монитора ми. Да, всъщност Икар живее само във въображението ми, но това не омаложава всички неща, които съм написала досега. За мен Икар винаги ще съществува, ще ми бъде приятел докрай и ще ме развеселява. Красавец е, нали?

Подари ми го мосю Оптимо, за което и трите Вив-и сме много признателни и благодарни. Слънчевият господин знаеше, колко много обичам"е" калинките и колко ги боготворя.Може би и затова, подаръкът беше перфектен.

Колко малко му е нужно на човек, за да се усмихне...
Само малките неща го умеят това...

посветено на Косето

Време за промяна

Мдаааа...Лятото идва и отново настъпва времето за промяна,времето отново да се събуждам след 10 и да си мързелувам в леглото,мислейки "Каквои по дяволите правих вчера?"Естествено се сещам за онова сладкурско момче от плажа *усмивка*,поздрав към родителското тяло и добре познатия път към плажа,3та буна.

Най-накрая ще се отърва от досадните мисли дали внимавам да изръся някоя глупост или дали прекалявам с вежливостта или наизустените лъскави усмивки.Неее,вече ще се усмихвам от сърце и само когато си поискам и на който си поискам!Вече ще говоря каквото си искам,когато си поискам и за когото си поискам.Стига съображения,усложнения и всякакви подобни -ения..

Ще съм заобиколена само то хора,които са ми приятни и в крайна сметка-ще си почина от целия този преструвен живот,който водя през последната почти една година.Няма пък!

Не ми пука,че успехът ми го пре**ах от всякъде и нито стипендия,нито софийски университет ще видя.Това си е моя живот и ако искам и шивачка ще стана пък!Като за начало ще пробвам местните работи за лятото за доходи,ноо кой знае..

Не отдавайте мн значение на поста,просто си изливам за пореден път "незаинтересоваността" за някои неща,за които всъщност ме е грижа..