Май го забравих някъде между уроците и бързането да порасна . Защо ?
Не знам,просто понякога съветите на по-големите минават покрай ушите ми като полъха на следобедния ветрец-не ги усещаш,но съществуват и рано или късно осъзнаваш липсата им.
Помня,че някога единствено старото плюшено мече ме разбираше и постоянно беше до мен,но къде е то сега?Забравено,в прашния гараж,в някой кашон навярно.
Осъзнавам,че постоянно се сблъсквам с нови хора,ставаме приятели,а после се разделяме и забравяме за миналото,или по-скоро те забравят.Нима е възможно,хората да сме такива егоисти?Дали понякога ще помислим и за другите,освен за себе си?
Но наистина да помислим,да направим нещо изумително,да построим дворец от мечти и после да ги заведем там?Вече почти не вярвам в това,жалко..
И не ме разбирайте погрешно,аз спадам към тези хора и съвсем безсрамно си го признавам.Винаги съм търсила изгода от нещата и най-накрая,когато се привързвам прекалено към дадения човек и започвам да мисля за него,се оказва,че аз също съм била изгода,просто една изгода..
Но в крайна сметка,какво ще направя аз,ти,тя,той...?Ще си купим ново плюшено мече естествено..
Но пък това е живота нали?Както казваше една фраза от любимото ми сериалче:
People always leave...
2 comments:
И аз помня моята първа играчка, точно мече - а именно едно такова бяло със сини ушички. ^^ Може да не е така меко като "модерните" плюшковци, но беше великолепно, само дето и то е забутано някъде. ;(
Знаеш ли, всеки е в такава ситуация, всеки сменя, защото животът е динамика, ала по-жалкото е ти да бъдеш това мече, колкото и егоцентрично да звучи. Не обичам да съм захвърленото мече, затова предпочитам аз да бъда тази, която ще захвърля. И все пак всичко е кръговрат, колело ... надявам се, че ще се завърт и ще се върнат ...
Иначе прочувствен пост, навяващ спомени и каращ ме да се замисля.
*хъгс*
радвам се..това е една много лична за мен тема и се радвам,че някой я прочете..
Каквото и да си говорим,мечето винаги напомня за старите неща,за спомените..
*гууууш* мое мило Поли
Post a Comment