jar with silver feathers

You know, maybe the reason we fall in love so fast is because we've got so much love to give?

1.09.2007

Весел пост


Бях решила да напиша един доста трогателен пост за една от любимите ми песни,но уви,не можах да пейсна лирикса й.Затова превключвам на нещо забавно...(Де да можех наистина така да си сменя настроението..) Вчера имах изключително динамичен и забавен ден,който ми напомни безгрижието на детските дни,което отдавна не бях изпитвала.Срещнах се с класа ми и стигнах до извода,че каквито са всичките едни щурчовци,до един си ги обичкам.И макар,че по лицата им се четяха вече мислите на по-големи:любов,раздяла,бъдещото професионално развитие и прочие,аз исках просто да се забавлявам.осъзнавайки,че може би по-нататъка няма да имам такива възможности. И тогава си спомних за пети клас...Тогава всичко изглеждаше толкова далече-гимназии,после университети и работи.Тогава живях за деня и сякаш беше по-лесно.Докато сега,вече няма за кога да отлагам и да премахвам натрупаното за следващия ден.Идват и отговорностите,на които гледам да се наслаждавам,преди да обхванат цялото ми ежедневие. Така де,пиша този пост само да ви напомня,че времето си тече и всяка сутрин се събуждаме с един ден по-малко от преди.Затова се забавлявайте,докато можете и нека детето във вас не умира никога!Иначе животът на възрастните бил немислимо скучен и еднообразен,което води до много трагични краища и т.н. От едно все още дете^^

2 comments:

Anonymous said...

Не си и помисляй да растеш - остани си така, дете... Светът на възрастните е ужасно, ама ужасно скучно и ужасно неприятно място, лишено от фантазия... остани си в Невърленд при Питър Пан... а ако още не си си намерила твоя, може да дойдеш в моя... :))

fka.selkie said...

да,така е,но вече е късно...всеки ден,все повече се обвързвам с този непонятен още за мен свят.Но спомените са моята пътечка към детството,която се надявам някой ден да забравя и никога повече да не се върна там...