Днес беше хубав ден.Дали заради топлото събуждане от страна на котката ми с няколко нежни лапички или пък заради вкусните курабийки,с които закусих точно преди да изляза,не знам...Но е факт,че днес беше хубав ден и ще му насладя докрай,въпреки смръщените лица на отминаващите ме хора. Около 3 часа имах много интересна среща с едни мои съученички,които направо сгряха душата ми с едни подаръчета,които бяха толкова...мили и запомнящи се!Обичам,когато хората са щастливи,толкова им й отива!А защо не го правят по често?Не знам...Както и да е,след милион прегръдки за едно просто и толкова кратко "Здравей",групата от пет съвсем различни като характер и интереси момичета се отправи към първото кафене по пътя ни.За жалост,вътре нямаше голям избор,затова си поръчкахме по един чай или капучино.Стори ми се,че е минало толкова кратко време,а ето,че се здрачи и слънцето прибра искрящо-червените си пипала от небето.Смяхме се,говорихме,малко се полигавихме и даже заобсъждахме хубавото тяло на онзи актьор от "Step up"...Наистина красива гледка(за приятелството ни говоря,не за...)!За първи път ги почувствах наистина близки,а не непознати,с които си само на едно "Как си?" Но както на филмите,та така и в живота,всяко хубаво нещо си има край и да...Излязахме от съмнителното на външен вид кафене и се отправихме да търсим една книжарница за някаква манга книжка?!?!?Не питайте,една приятелка се е зарибила по такива неща,а аз само седя и я гледам като индианец всеки път като ми разказва за това.Накрая си хванахме 22-ката и за пет минути-вкъщи,цялото ми лице,озарено в широка усмивка. Надали някога пак ще си говорим така,сигурно в училище ще продължим да се отбягваме,но както казваше една стара позната:"Живей за момента..."Живях и сега спирам да пиша,за да мога да прибера спомена си в една от онези стари и раздърпани кутии,в които събирам всичките си спомени,макар че никой не може да види тази кутия-тя е вълшебна,тя е вътре в мен и понякога я отварям,за да им се насладя.
No comments:
Post a Comment