Maybe I just wanna be yours..

И тъй като не мога да си намеря другия блог, ще си наруша Великото правило (всъщност, на кого му пука, мой си е животът и ще си правя каквото искам) и ще напиша тук Новогодишните си предсказания, пожелания и всякакви подобни -ания.

2014 беше.. подарък. Толкова много невероятно хубави неща ми се случиха, че все още не вярвам, че са били истина. Докоснах се до свят и хора, които дори не бих си представила, че някога ще срещна. Растем. Лека-полека. Като човек, който живее постоянно в миналото и страда за него, не мога да не се натъжавам, че всичко се случва толкова бързо. Родиш се, засмееш се и край. А пък това лято беше най-якото. Осъзнах, че всъщност не е толкова страшно в света на големите. Даже май ми отива. Както някой беше написал в тъмблр -"Просто искам да стана достатъчно богата, за да мога да купя всичките неща, които майка ми някога е искала, и после да умра". И Лондон е някак.. странен. Не е уютен като Глазгоу, но трябва да му призная чара, който примамва всички. Бляскав е. Примамва те като огромен и шарен подарък навръх Коледа. Има какво да те научи, какво да ти покаже. Чакам отново да ме потопи в целия си блясък следващото лято..

2014 беше и малко тъга обаче. Имам чувството, че колкото повече порастваме, толкова повече разбираме как целият свят е потрошен. И вътре, и вънка. Как това, което някога си намирал за перфектно семейство, не е съвсем така. И винаги има къде по-зле да стане. Уча се да прощавам.. И в този процес май намирам най-големия си недостатък - не умея да прощавам. Не ми идва отвътре. Сякаш съм кутия със спомени, която помни всичко. Най-вече лошото. Така че се уча да прощавам. За твое, а и за мое добро. Иначе не се живее.

А за 2015 си поставям следните задачи:

• Да си направя график за дните от седмицата, който да спазвам
• Да съм по-активна (дано изкарам повече от 10 ходенета до фитнеса ;д) - минимум 3 пъти в седмицата
• Да уча повече (не че има много закъде, след като съм последна година, но невърмайнд)
• Да работя повече
• Да се храня здравословно
• Да започна да разчитам повече на себе си и по-малко на другите
• Да изхвърля токсичните хора от живота си
• Да се уча да прощавам
• Да се запозная с повече хора
• Да свиря повече
• Да чета повече
• Да си взема всичките изпити и да си подготвя блестящо дисертацията
• Да обичам повече и да позволя да ме обичат
• Да се боря за нещата, които искам,  и да не се предавам
• Да намеря време да съм щастлива някъде в този график
• Да съм по-мила и по-малко отбранителна с хората, които обичам
• ... (ще се допълва)

И така, весело посрещане на Новата Година.. Нека ни е по-успешна, усмихната, влюбена и емоционална от предната!

Понеже нямам какво да крия, а и обещах на едни сладурковци..

Третият етап от живота на Вив продължава тук.
Но е малко по-директен, така че - четете си го на ваша отговорност. ;д

просто посмотри в безконечность глаз..

Сякаш минаха в един миг цели пет години, откакто създадох блога. Тук можете да откриете най-съкровените ми тайни, закодирани чрез метафори и завъртяни изречения. Описах първата си най-добра приятелка, първата любов, първата целувка, първото разочарование от любов, първото разочарование от приятели, хората, които срещнах през живота си..
Знаете ли, когато бях малка си поставих за цел винаги да имам място, където да записвам какво се случва с мен, за да мога един ден да напиша книга на живота ми. Представях си я още тогава - огромна, с дебели кафяви корици като на най-предната с красив ръкописен шрифт пише кратко и простичко 'Вяра'. Преди записвах всичко в тайно дневниче, а после продължих с блога. Знам, че не ме бива в споделянето и все някога пак ще създам блог, но просто имам нужда от чисти страници, имам нужда да продължа напред.

Наскоро си разбрах резултатите от матурите ии вече е факт. Следваща дестинация ще е Шотландия, Глазгоу. Моят нов дом. Не се адаптирам лесно, но затова пък обичам разнообразието и затова мисля, че нова среда, нови хора и нови вдъхновения ще ми повлияят добре. А ако не, винаги знам, че тук ме очаква семейство, куче, котка и топло легло, което винаги да е свободно за мен. Също така знам, че тук ме очакват приятели. В началото ме беше страх, че ще се забравим, че ще ме забравят, но сега - учудващо - съм по-сигурна от всякога, че това никога няма да се случи. Защото колкото и да съм си патила от 'верни приятели', моите са приятелите с главно П. Знам го. И ще се опитам това лято да им го повтарям нон-стоп, за да си нямат и те своите съмнения. Няма значение на колко мили сме един от друг - винаги можем да разчитаме един на друг. Това е красотата на приятелството. Именно в такива моменти осъзнавам колко голяма късметлийка съм, задето ги имам. *звездички*

След пет дни наближава рождения ми ден и с него и спомените по предния. Но не, нямам намерение да давя мъката, където и да е било, защото за една година копнежът се превърна в спомен, който само леко гъделичка сърцето ми, когато се сетя за него. Да, точно една година ми бе нужна, за да се очистя от.. каквото и да е. Но поне сега наистина съм чиста - чувствам се по-лека от перце, по-спокойна и от току-що изпрани бели чаршафи. Все едно съм стояла под водата месеци и чак сега повдигам глава - нова, чиста и бодра. 19 не е лошо число.. За първи път се чувствам на годините, на които би трябвало да съм. Ни повече, ни по-малко. Златната среда.

И за завършек искам да Ви споделя за най-вълшебната нощ в живота ми.. Ехехе, атеншън с мпс-то! Имам предвид бала ми. Всичко беше толкова красиво и невероятно и страхотно и вълнуващо, че всяка вечер заспивам със спомени от него. Роклята, обувките, прическата - чувствах се красива за първи път в живота си и не ме беше срам да си го призная. И начина, по който ме гледаха всички, все едно стъпвах не по земята, а по кълба от облаци - беше неописуемо! А после танците, ах, танците.. Боляха ме краката, но аз продължавах да скачам - поп-фолк, рок, денс, българска, всичко. А после в дискотеката - със Стен бяхме единствените, които пристигнаха с балните си рокли, но това не ни притесняваше. Защото това беше нашият ден. На 23ти май 2010 година аз бях принцеса, фея и Пепеляшка (по думите на хората). Впрочем, не е така, както го описват. Напротив! Абитурентският бал е тооолкова много повече откъм емоции. След него бях заредена дни наред и май все още ме държи, защото не мога да спра да гледам снимки и да си припомням как беше. Ех, да беше всеки ден бал..

Пожелавам Ви го. Нека всеки Ваш ден е като една абитурентска. Чувствайте се красиви, защото сте. Усмихвайте се, защото го заслужавате. И не спирайте да вярвате.. Животът винаги ни поднася изненади - понякога не толкова приятни, но винаги се компенсира. Това е животът. Една топла прегръдка за всеки, който е чел досега блога ми, за Иво и Сам, защото коментарите им ме трогнаха иии за всички останали.. Радвайте се на живота - другото само ще се нареди. ;)



Сбогом!



----------------
Now playing: Serebro - Ñêàæè íå ìîë÷è
via FoxyTunes