Понеже нямам какво да крия, а и обещах на едни сладурковци..

Третият етап от живота на Вив продължава тук.
Но е малко по-директен, така че - четете си го на ваша отговорност. ;д

просто посмотри в безконечность глаз..

Сякаш минаха в един миг цели пет години, откакто създадох блога. Тук можете да откриете най-съкровените ми тайни, закодирани чрез метафори и завъртяни изречения. Описах първата си най-добра приятелка, първата любов, първата целувка, първото разочарование от любов, първото разочарование от приятели, хората, които срещнах през живота си..
Знаете ли, когато бях малка си поставих за цел винаги да имам място, където да записвам какво се случва с мен, за да мога един ден да напиша книга на живота ми. Представях си я още тогава - огромна, с дебели кафяви корици като на най-предната с красив ръкописен шрифт пише кратко и простичко 'Вяра'. Преди записвах всичко в тайно дневниче, а после продължих с блога. Знам, че не ме бива в споделянето и все някога пак ще създам блог, но просто имам нужда от чисти страници, имам нужда да продължа напред.

Наскоро си разбрах резултатите от матурите ии вече е факт. Следваща дестинация ще е Шотландия, Глазгоу. Моят нов дом. Не се адаптирам лесно, но затова пък обичам разнообразието и затова мисля, че нова среда, нови хора и нови вдъхновения ще ми повлияят добре. А ако не, винаги знам, че тук ме очаква семейство, куче, котка и топло легло, което винаги да е свободно за мен. Също така знам, че тук ме очакват приятели. В началото ме беше страх, че ще се забравим, че ще ме забравят, но сега - учудващо - съм по-сигурна от всякога, че това никога няма да се случи. Защото колкото и да съм си патила от 'верни приятели', моите са приятелите с главно П. Знам го. И ще се опитам това лято да им го повтарям нон-стоп, за да си нямат и те своите съмнения. Няма значение на колко мили сме един от друг - винаги можем да разчитаме един на друг. Това е красотата на приятелството. Именно в такива моменти осъзнавам колко голяма късметлийка съм, задето ги имам. *звездички*

След пет дни наближава рождения ми ден и с него и спомените по предния. Но не, нямам намерение да давя мъката, където и да е било, защото за една година копнежът се превърна в спомен, който само леко гъделичка сърцето ми, когато се сетя за него. Да, точно една година ми бе нужна, за да се очистя от.. каквото и да е. Но поне сега наистина съм чиста - чувствам се по-лека от перце, по-спокойна и от току-що изпрани бели чаршафи. Все едно съм стояла под водата месеци и чак сега повдигам глава - нова, чиста и бодра. 19 не е лошо число.. За първи път се чувствам на годините, на които би трябвало да съм. Ни повече, ни по-малко. Златната среда.

И за завършек искам да Ви споделя за най-вълшебната нощ в живота ми.. Ехехе, атеншън с мпс-то! Имам предвид бала ми. Всичко беше толкова красиво и невероятно и страхотно и вълнуващо, че всяка вечер заспивам със спомени от него. Роклята, обувките, прическата - чувствах се красива за първи път в живота си и не ме беше срам да си го призная. И начина, по който ме гледаха всички, все едно стъпвах не по земята, а по кълба от облаци - беше неописуемо! А после танците, ах, танците.. Боляха ме краката, но аз продължавах да скачам - поп-фолк, рок, денс, българска, всичко. А после в дискотеката - със Стен бяхме единствените, които пристигнаха с балните си рокли, но това не ни притесняваше. Защото това беше нашият ден. На 23ти май 2010 година аз бях принцеса, фея и Пепеляшка (по думите на хората). Впрочем, не е така, както го описват. Напротив! Абитурентският бал е тооолкова много повече откъм емоции. След него бях заредена дни наред и май все още ме държи, защото не мога да спра да гледам снимки и да си припомням как беше. Ех, да беше всеки ден бал..

Пожелавам Ви го. Нека всеки Ваш ден е като една абитурентска. Чувствайте се красиви, защото сте. Усмихвайте се, защото го заслужавате. И не спирайте да вярвате.. Животът винаги ни поднася изненади - понякога не толкова приятни, но винаги се компенсира. Това е животът. Една топла прегръдка за всеки, който е чел досега блога ми, за Иво и Сам, защото коментарите им ме трогнаха иии за всички останали.. Радвайте се на живота - другото само ще се нареди. ;)



Сбогом!



----------------
Now playing: Serebro - Ñêàæè íå ìîë÷è
via FoxyTunes

Off i go.. Where i fall is where i land.

Мина ми и последната матура.. Докато се усетя ще мине и бала, и екскурзията, и лятото. Ще започне нов етап от живота ми. На чисто. Нов шанс да покажа на себе си и на другите, че съм се поучила от грешките си, че съм поумняла малко или много от осми клас насам. Но за да започна да пиша нова история, трябва да завърша старата. Защото ако не друго, то поне едно разбрах - не можеш да живееш в миналото и да очакваш, че настоящето ще ти се усмихне. Затова и трябва да свърша някои и други работи, да затворя някои и други врати, да прибера някои и други снимки в албуми и най-накрая да ги превърна в красиви пеперуди от спомени, които да излетят някъде там към розовото небе.. В крайна сметка имам цяло лято да извърша този така мъчителен иначе процес. Започнах бавно, но вярвам, че малко по малко ще пренаредя живота и ще изпразня рафтовете, за да поставя нови книги там.
Първата стъпка беше да спря да се надявам. Някои приятелства са отдавна загубени, отдавна не съществуват. Но това не е лошо, нито пък някой има вина - просто това е естественият ход на живота. Изтрих доста хора от Skype. За някои се чудих защо не съм го направила по-рано, за други ми идеше да се разрева. Затова и и не изтрих всичките, които трябва. Надявам се да събера кураж до края на лятото да го сторя.. Ще ми липсват. Но за жалост, те останаха само спомен - не съм ги чувала от месеци, години. От 100 и кусур абоната - вече са 53, като 30 от тях представляват класа ми. Тъжно, нали?
След това смятам да се видя през лятото с хора от детските ми години - един вид 'прощално', макар че те няма да го знаят. Искам да ги видя за последен път преди да замина (ако замина), за да не съжалявам после.. Пък и след края на лятото надали ще мога да ги намеря някога пак като се пръснат.
Ще изтрия и онези есемеси, които пазя. Мисля, че е крайно време да разчистя и сърцето си - да го почистя от прахта и да го събудя. Никога не знаеш кога ще го погледне любовта..
Накрая сигурно ще се сбогувам с този си блог. Съжалявам, но мисля, че го изчерпах отвсякъде. Няма да го изтрия само поради сантиментални причини. Но и ще го забравя/ заключа. Ще създам друг с надеждата, че ти, който четеш сега, един ден ще ме намериш. Защото аз вярвам в съдбата..
Ще извадя онази снимка от рамката и ще сложа нова. Всичко свърши там. Още преди години.
А накрая просто ще помахам.. Каквото било, било. Ако сме били наистина близки или пък съм решила, че не мога без да следя развитието на живота ти - значи ми имаш телефона, значи не съм те изтрила от Skype или просто продължавам да те тормозя някъде по нета. xD И не, няма да изчезна безследно.. Ако наистина толкова искаш да ме намериш, нека се срещнем там, където се запознахме; там, където всичко започна. Да, не мисля, че съм чаак толкова силна, че да скъсам връзката си с онзи форум.

На всички хора, които съм срещнала тук и там, които четат блога ми преди, сега и после - Благодаря Ви за ценните мигове. Никога няма да съжалявам за това, което ми дадохте. Поклон към спомените и този етап от живота ми. Ако не се видим повече - в следващия си живот потърсете една калинка, която обича канела..

Loose ends, they tangle down
And then take flight
But never tie me down
Never tie me down

Това смятам да е предпоследният ми пост тук. ~

----------------
Now playing: Greg Laswell - Off I Go
via FoxyTunes