В последно време имам толкова много неща за споделяне, а толкова малко желание да го направя, че направо не е истина. Даже половината от това, което си мисля, не го казвам на поне най-близките си приятели. Което си е доста интересно само по себе си, защото те кара да се замислиш какво ли се върти и в техните глави.. Все пак не сме толкова различни, за колкото се определяме. ;/ за жалост или не. Понякога чак ми е гузно, че не ги разпитвам из основи дали има нещо, което да ги гложди, вместо само да си човъркам собствените проблеми. Може би и затова от време на време им напомням, че съм си егоист - сякаш да се оправдая, хаха.
Но дам, вече взех решението, че личните ми терзания си остават само за мен, с цел да не натоварвам другите, или по-скоро, защото не искам.. дам, уотевър, така че продължавам напред с някаква друга тема. Даам, много целенасочен и свързан пост, просто чудничко..
А, гледах един японски филм съвсем наскоро, ако някой го интересува.. хах. Изревах си очите направо.. Което по моя критерий трябва да означава, че е бил много хубав.
Koizora се казва. Май в animes-bg.com имаше и линкове със субс, ако не се лъжа. Абе на мангата повече ревах, но и филмът беше въздействащ. понякога да се чудиш дали може по-зле да стане.. В повечето случаи може.
И още един, който е азиатски - A Millionaire's First Love. Той беше прекалено добър, за да го представям. Най-добрата ми приятелка два пъти го гледа, а сестра ми, която е на 25 плака през почти цялата втора половина.
Не знам, според мен си заслужават. ^^
Друго интересно, хм, очаква се скоро да стана на 18, изненада-изненада!, макар на мен това да не ми е особено интересно - чувствам се все едно животът ми е към края си, бррр. Не ми се пораства, не ми се завършва гимназия, не ми се ходи в университет. Но както и да е, кой ме е питал..
И естествено си забравих новините, които надали някой чете, нооо все пак трябваше да се впишат, че да се знае, че съм още жива, че още дишам.
Абе, както и да ви е прозвучало всичко това, всъщност съм си окей, даже перфекто, така че никой да не се притеснява. Мисля, че най-накрая слънцето започва да изгрява..
И дам, мисля, че открих най-великата манга евър - Nana. Прииска ми се да се видя с най-най-най-добрата ми приятелка, която съм имала досега. Странно нещо е животът..
----------------
Now playing: Юлия Савичева - Прости за любовь
via FoxyTunes
jar with silver feathers
You know, maybe the reason we fall in love so fast is because we've got so much love to give?
4.26.2009
2.10.2009
Breathe me.
И става все по-лошо и по-лошо..
Хъх.
Като започнем с това, че първият срок го завърших повече от потресаващо, въпреки че бях с ясната представа, че ще ми е важна тази година, просто не е истина. Не знам дали защото ме беше мързел толкова или просто съм някакъв тип мазохист, който обича да си причинява душевна болка и нерви, но си е факт. Вторият срок уж трябва да се стягам, а ще ходя на екскурзия в Турция, на концерт на Депеш иии ще си взимам (дай, Боже!) SAT-а. А, и да не забравим, че ми предстои 18ти рожден ден (лол, кога го стигнах, не знам, но си е малко депресиращо, имайки предвид, че вече нищо няма да ми е забранено от законна гледна точка - е, почти всичко.. ^^).
Дам, второ - осъзнах, че съм от-вра-тителна. Отрязах по възможно най-гадния начин едно момче (между другото, за което ми е още гузно - да се има в предвид!), а той не го заслужаваше, поне не по този начин, колкото и Стен да ме успокоява, че съм се справила отично със ситуацията. Но в моя защита мога да кажа, че за първи път ми се налага да отрязвам някой, който е толкова настоятелен, така че .. хм.. да.. Може би в бъдещето, когато не тича след мен постоянно и го видя с някоя мацка, виснала на врата му, ще му се извиня подобаващо. Но засега, дистанция, момче! Аз съм от този тип хора, които обичат свободата си и при най-малкия опит някой да навлезе в личното им пространство без питане, стават агресивни. Мхм. *клати глава одобрително* Въпреки че гледам, пак се пробва, ама нъц, за негово добро е.. Когато се изнервя, обикновено казвам неща, които не мисля и (е, в същност много си ги мисля даже, но подробности) са леко остри, даже много. Даже приятелите ми често ми се карат за това, че съм била малко нетактична, но не знам друг начин.
И трето..
Днес ходих на погребение.Представяте ли си? И плаках. И прегръщах. И ме болеше.. И се чувствам като в сън. Още не мога да повярвам. А не знам за нея. По дяволите, мразя това, че съм неспособна да кажа правилните думи в правилния момент.. Ако искате шут, обадете се! Но да съм опора и рамо, на което да поплачеш - не ме бива. Наистина се мразя за това. И все пак, това е единственото, което мога да предложа. Защото каквото и да кажа, нищо няма да го върне, нищо няма да я успокои и усмихне истински. За първи път трябва да съм наистина "добрата" приятелка, която в труден момент познаваш иии.. ще поема отговорността. Защото знам какво е да загубиш близък. И защото я обичам. Ако имах втора сестра.. сигурно щеше да е точно като нея.
Депресии, к'во да ви кажа.. Понякога се насъбират наведнъж.
Както казват -->> Misery loves company.
----------------
Now playing: Sia - Breathe Me
via FoxyTunes
Хъх.
Като започнем с това, че първият срок го завърших повече от потресаващо, въпреки че бях с ясната представа, че ще ми е важна тази година, просто не е истина. Не знам дали защото ме беше мързел толкова или просто съм някакъв тип мазохист, който обича да си причинява душевна болка и нерви, но си е факт. Вторият срок уж трябва да се стягам, а ще ходя на екскурзия в Турция, на концерт на Депеш иии ще си взимам (дай, Боже!) SAT-а. А, и да не забравим, че ми предстои 18ти рожден ден (лол, кога го стигнах, не знам, но си е малко депресиращо, имайки предвид, че вече нищо няма да ми е забранено от законна гледна точка - е, почти всичко.. ^^).
Дам, второ - осъзнах, че съм от-вра-тителна. Отрязах по възможно най-гадния начин едно момче (между другото, за което ми е още гузно - да се има в предвид!), а той не го заслужаваше, поне не по този начин, колкото и Стен да ме успокоява, че съм се справила отично със ситуацията. Но в моя защита мога да кажа, че за първи път ми се налага да отрязвам някой, който е толкова настоятелен, така че .. хм.. да.. Може би в бъдещето, когато не тича след мен постоянно и го видя с някоя мацка, виснала на врата му, ще му се извиня подобаващо. Но засега, дистанция, момче! Аз съм от този тип хора, които обичат свободата си и при най-малкия опит някой да навлезе в личното им пространство без питане, стават агресивни. Мхм. *клати глава одобрително* Въпреки че гледам, пак се пробва, ама нъц, за негово добро е.. Когато се изнервя, обикновено казвам неща, които не мисля и (е, в същност много си ги мисля даже, но подробности) са леко остри, даже много. Даже приятелите ми често ми се карат за това, че съм била малко нетактична, но не знам друг начин.
И трето..
Днес ходих на погребение.Представяте ли си? И плаках. И прегръщах. И ме болеше.. И се чувствам като в сън. Още не мога да повярвам. А не знам за нея. По дяволите, мразя това, че съм неспособна да кажа правилните думи в правилния момент.. Ако искате шут, обадете се! Но да съм опора и рамо, на което да поплачеш - не ме бива. Наистина се мразя за това. И все пак, това е единственото, което мога да предложа. Защото каквото и да кажа, нищо няма да го върне, нищо няма да я успокои и усмихне истински. За първи път трябва да съм наистина "добрата" приятелка, която в труден момент познаваш иии.. ще поема отговорността. Защото знам какво е да загубиш близък. И защото я обичам. Ако имах втора сестра.. сигурно щеше да е точно като нея.
Депресии, к'во да ви кажа.. Понякога се насъбират наведнъж.
Както казват -->> Misery loves company.
----------------
Now playing: Sia - Breathe Me
via FoxyTunes
breathe into me,
fka.selkie
1.01.2009
But we will not let it through - the darkness and the sense of being born to loose.
Гледам си поста от миналия януари и се радвам. Радвам се, защото съм изпълнила всичките си пожелания и съвети, макар и някои със закъснение. ^^
И понеже коремът пак ме пристиска, пожелавам си това да е годината на риска..
Искам да живея още повече за мига, да ми се случат нови и интересни неща, да открия нови места и нови хора иии.. да не се страхувам от живота, от себе си.
А, също така, си пожелавам да се съсредоточ повече върху даскалото.. Знам, че мога всичко, стига да се напъна малко. ^^
И така, на фона на Bush и 'Warming Machine' аз приемам Новата 2009 Година с широко отворени обятия..
Весела Нова Година на всички! ^^
breathe into me,
fka.selkie
Subscribe to:
Posts (Atom)