Breathe me.

И става все по-лошо и по-лошо..
Хъх.

Като започнем с това, че първият срок го завърших повече от потресаващо, въпреки че бях с ясната представа, че ще ми е важна тази година, просто не е истина. Не знам дали защото ме беше мързел толкова или просто съм някакъв тип мазохист, който обича да си причинява душевна болка и нерви, но си е факт. Вторият срок уж трябва да се стягам, а ще ходя на екскурзия в Турция, на концерт на Депеш иии ще си взимам (дай, Боже!) SAT-а. А, и да не забравим, че ми предстои 18ти рожден ден (лол, кога го стигнах, не знам, но си е малко депресиращо, имайки предвид, че вече нищо няма да ми е забранено от законна гледна точка - е, почти всичко.. ^^).
Дам, второ - осъзнах, че съм от-вра-тителна. Отрязах по възможно най-гадния начин едно момче (между другото, за което ми е още гузно - да се има в предвид!), а той не го заслужаваше, поне не по този начин, колкото и Стен да ме успокоява, че съм се справила отично със ситуацията. Но в моя защита мога да кажа, че за първи път ми се налага да отрязвам някой, който е толкова настоятелен, така че .. хм.. да.. Може би в бъдещето, когато не тича след мен постоянно и го видя с някоя мацка, виснала на врата му, ще му се извиня подобаващо. Но засега, дистанция, момче! Аз съм от този тип хора, които обичат свободата си и при най-малкия опит някой да навлезе в личното им пространство без питане, стават агресивни. Мхм. *клати глава одобрително* Въпреки че гледам, пак се пробва, ама нъц, за негово добро е.. Когато се изнервя, обикновено казвам неща, които не мисля и (е, в същност много си ги мисля даже, но подробности) са леко остри, даже много. Даже приятелите ми често ми се карат за това, че съм била малко нетактична, но не знам друг начин.
И трето..
Днес ходих на погребение.Представяте ли си? И плаках. И прегръщах. И ме болеше.. И се чувствам като в сън. Още не мога да повярвам. А не знам за нея. По дяволите, мразя това, че съм неспособна да кажа правилните думи в правилния момент.. Ако искате шут, обадете се! Но да съм опора и рамо, на което да поплачеш - не ме бива. Наистина се мразя за това. И все пак, това е единственото, което мога да предложа. Защото каквото и да кажа, нищо няма да го върне, нищо няма да я успокои и усмихне истински. За първи път трябва да съм наистина "добрата" приятелка, която в труден момент познаваш иии.. ще поема отговорността. Защото знам какво е да загубиш близък. И защото я обичам. Ако имах втора сестра.. сигурно щеше да е точно като нея.

Депресии, к'во да ви кажа.. Понякога се насъбират наведнъж.
Както казват -->> Misery loves company.



----------------
Now playing: Sia - Breathe Me
via FoxyTunes

But we will not let it through - the darkness and the sense of being born to loose.

Толкова много се смяхме, пихме и танцувахме, че накрая няма как да не си завреш главата в тоалетната, пискайки 'искам си мамаааа'. Мдам, макар че въпросната мама в момента ми се сърди, защото сме изпразнили обилно количество алкохол, аз не съжалявам за нищо от тази вечер. За пореден път искам да кажа колко много си обичам приятелите.. ^^ Живяхме за мига. Явно тази година ще ми е точно такава.. за мига.

Гледам си поста от миналия януари и се радвам. Радвам се, защото съм изпълнила всичките си пожелания и съвети, макар и някои със закъснение. ^^
И понеже коремът пак ме пристиска, пожелавам си това да е годината на риска..
Искам да живея още повече за мига, да ми се случат нови и интересни неща, да открия нови места и нови хора иии.. да не се страхувам от живота, от себе си.
А, също така, си пожелавам да се съсредоточ повече върху даскалото.. Знам, че мога всичко, стига да се напъна малко. ^^

И така, на фона на Bush и 'Warming Machine' аз приемам Новата 2009 Година с широко отворени обятия..

Весела Нова Година на всички! ^^

Take my future, past, it's fine.. but now it's mine.

Знам, че трябва да правя равносметка на тази година, но ааадски много ме мързи. Затова просто ще 'нахвърлям' какво ми направи впечатление през последните дни без много обяснения (проявете въображение!):

~коледната картичка, в която един сладур сподели усмивката си с мен.
~джинджифилините сладки на мама.
~червеното вино. (гооолямото количество червено вино.. :rollereye:)
~рожденият ден на Бо.
~есемеса от Били. *звездички*
~коледната елха и коледния албум на Марая Кери.
~Aqualung.
~Хари Потър. (и книгите и филмите)
~новата глава на Bokura Ga Ita.
~Черната чантичка подарък.
~сините кичури. (да, вече съм със синя коса.. о.о)
~плановете на Нова Година.

И дам, по дяволите, за първи път нямам и минутка спокойствие, за да се потопя в моя си свят, в света на мечтите.. За първи път реалността е по-яка от мечтите. Отново съм влюбена в живота... нанана..



----------------
Now playing: K`S CHOICE - Now is mine
via FoxyTunes