jar with silver feathers

You know, maybe the reason we fall in love so fast is because we've got so much love to give?

3.08.2008

Последната светлинка в тунела


Осъзнавам, че е леко обезпокояващо, но истината е, че доста често си мисля за смъртта. Не за смъртта като цяло, ами моята смърт. Всеки момент си представям, че се спъвам и падам на пода, удряйки си главата тежко или пък някоя кола ми блъска и във всеки случаи свършвам с последния ми дъх живот.. Не че я желае да дойде, но просто се чудя. Как ли ще умра? Дали ще боли много? Или ще е бързо и безболезнено - без да усетя какво се случва.. А зададеш ли си този въпрос, другите сами започват да изскачат в ума ти, търсейки отговор... показвайки ти всяка една възможност - било то хубава или лоша.
Кога ли ще умра? Дали ще успея да се насладя на всички човешки удоволствия и чувства, поддавайки се на смъртта накрая, или пък още утре ще ме сполети? Странно е, защото винаги съм си мислила.. даже, колкото е шантаво да звучи, винаги съм си знаела, че ще дойде рано. Че я наближавам вече. Иии съответно се плаша. Не от нея, не.. Плаша се, че няма да имам време. Няма да съм изпитала сладостта от първата любов, първата целувка. Няма да съм изпитала огорчението от първата раздяла, първото голямо разочарование, плачейки на нечие приятелско рамо. А всичките тези емоции толкова много си заслужават.. Какъв живот ще съм живяла без тях? Напълно безцелен, безсмислен... загубен. Толкова много изпуснати шансове, несбъднати мечти, неказани думи, непоказани чувства и непосетени места. И все пак това не ми пречи да мечтая.. къде бих учила, работила. Какво семейство да създам, какви деца бих имала, имената им..
Как биха реагирали хората след смъртта ми? Дали някой ще плаче? Или на никой не съм била толкова скъпа, близка, ценна.. Дали някой би плакал, захлупвайки се в своя черупка, вкопчвайки се в спомен, където съм присъствала? Или пък ще бъда забравена на следващия ден? Ох, как се надявам да има живот след смъртта, за да видя това. За да извикам името на страдащия за мен в студената тишина. За да погаля сянката му и да го успокоя, че съм добре. Че съм повече от добре.. след като знам, че поне един ме помни.

И така.. Сигурно ме мислите за луда. (лол) Но не, аз просто искам да знам, дали животът ми има цена. Дали е стойностен за някой. Каква е последната светлинка в тунела.. И дали ще има такава за мен.



----------------
Now playing: Placebo - Blind
via FoxyTunes

2.22.2008

Безнадеждно

За пореден път се убеждавам колко ми е кофти късмета. Колко много някой ме обича 'горе'. Колко абсурден е живота. <_<


Представи си..
Харесваш някой, но няма начин просто той да ти обърне внимание. Естествено идва време, когато си казваш, че е време да го забравиш, да забравиш чувството, което те обзема всеки път като го видиш. И точно в този специален момент, когато се отказваш от агонията от по-предните дни - БАМ! Като гръм от ясно небе.. На следващия ден се случва неочакваното. Най-добрата ти приятелка ти съобщава как под влиянието на алкохола е разказала всичко на най-добрия му приятел. Да, точно на следващия ден, след като си си обещал да започнеш наново. Не знаеш дали да се смееш или да плачеш. Но все пак те човърка любопитството какво би могло да се случи. Сега, когато той вече знае, че някъде там съществува някой, който го харесва. И това някъде там е по-близко, отколкото е очаквал. Но да, ти знаеш, че той не е за теб. Не е някой, който ще те направи щастлива, но това не ти пречи да се усмихваш като поредната глупачка всеки път като се разминете. И все пак, той никога няма да разбере коя го харесва. Ти не би допуснала това да стане. Защото те е страх. Страх те от студенината в очите му, страх те е от възможното отхвърляне. Не би понесла още едно разочарование. Идва поредния момент, когато решаваш да го забравиш. И точно тази нощ почнах да го сънувам. Просто се появяваше за кратко в сънищата ми без да прави нищо особено и си заминаваше. А казват, че за едно спане сънуваш десетки сънища. Тогава защо помня само един от тях? Сънувах го три нощи подред, по дяволите! Това не е нормално.. А на всичкото отгоре, на следващия ден ми беше съобщено, че се били досетили май коя е. 'Яка, висока, слаба, с хубаво тяло и руса.' Сякаш говорят за някаква барби, която ще купуват. Момчетата понякога са толкова повърхностни. И все пак не това ме притесни. Може да съм всичко едно от тези епитети, но не и 'яка'. Предположенията им са грешни. А мен ме разяжда любопитството коя е другата. Другата. Вече я намразих без да знам коя е. Не че имам право да я намразя, но това досега не ми е пречило. И да, тогава пак се пробвах да го забравя. Даже спряха сънищата. А днес.. Отново се върнаха. А в училище ми се разтрепериха краката като го видях. Една приятелка изглеждаше видимо доста притеснена за състоянието ми. Макар да смяташе, че проблема е, че не ям много. Но аз си знам какво беше. И сега се чудя.. Трябва ли да го забравя? А искам ли въобще? Хъх, тези чувства са прекалено сложни за мен. Явно и не ме бива в тях.
And that's what you get for falling again.. 
You can never get him out of your head.

It's the way that he makes you cry.
It's the way that he's in your mind.
It's the way that he makes you fall in love.

...



----------------
Now playing: Sugarcult - Pretty Girl (The Way)
via FoxyTunes

2.18.2008

Дубъл 69078096734857205740673409675ти:

'Никога повече няма да се влюбвам.'

...