Някога имали ли сте проблясъци? Момент, в който имате чувството, че можете да направите буквално..ВСИЧКО! Аз ги имам.. Понеже съм човек, който обмисля действията си от всички страни и затова много често си спестявам своеволия. Пък и съм страхлива, срамежлива, каквото щете го речете. Както бях писала и преди, рядко живея за мига, за момента. Но тези проблясъци.. Те са като вдъхващи живот. Обзема те една невероятна по размери еуфория, сякаш цялата ти кръв се насочва в някакво централно място в тялото ти и все пак го обхваща цялото. Голям приливи на емоции и..Бум! Сякаш нищо няма пред теб, сам си, но не ти пука. Можеш да направиш, каквото си поискаш..Веднага! Не търсиш одобрение, а просто действаш.. Не се страхуваш какво ще си помисли отсрещния, а просто го питаш.. Чувството е невероятно! Пиша за това, защото точно преди дни, имах такъв подобен проблясък. Светът беше в ръцете ми, притежавах го. Но скоро започна да се изплъзва като песъчинките от пясъчния часовник, между пръстите ми. Няма значение, че не съм направила нещо със света. Това не е точно "живей за мига" миг, а просто проблясък. Появява се и изчезва..
Добре съм. Наистина се чувствам добре. *въздишка* Но понякога за хората, които са свикнали на тъгата, това не им стои нормално. Почваш да се чудиш "Нима съм забравила? Нима най-накрая съм свободна, отново да съм щастлива?" И тогава се случва..Просто се случва. Може би и защото го чакаш да се случи, чакаш отново да те заболи, и то се случва..
***
Обичам музиката. Тя е храна за душата. ОБИЧАМ МУЗИКАТА! *крещи* Но понякога само една песен, само една тъпа песен, която никога досега не си се заслушвал в нея, те връща на онзи момент. Връща те към най-близкия във времето момент, когато си изпитвал болка.."Нима съм забравила?" Защо пък да не си припомня... Връщаш блога си на месец "***" и готово. Последният път, когато страдах. Да, ето го! Мисля, че се сещам какво беше чувството.. Да, ето, вече почти го почувствах отново.. Готово!
***
Всичко си е по-старому. Аз съм добре. Всичко е наред. Ще се оправя.. все някога.. А после другите били виновни, че ни боли.
Така.. Понеже си е мой блога, ще си пускам безцелни постове, колкото си поискам. Въпреки че този пост няма да е съвсем безцелен. Реших, че искам да ви запозная с любимата ми певица. И моментално в ума ми изскача кикотът на най-добрата ми приятелка. Дааа, знам, че за всички изпълнители, които слушам, казвам, че са ми любими, но от жените-изпълнители-тя е дъ нъмбър уан! *кима убедително*
Дами и Господа..
Sia
Честно казано не знам много за нея откъм живота й-кога е родена, има ли си приятел или пък куче и бла-бла.. Но знам, че е невероятна! Текстовете й са много странни. Има такива, която са пълни с емоция и неведнъж са ме разплаквали. А има и такива, които просто те карат да се усмихнеш, защото са ти супер близки поне в момента на слушане.. Стилът й? И това не знам.. В ласт ефема пише, че музиката й спада към чилаут и алтернатив, но според мен на моменти има елементи на джаз. Е, какво я обяснявам, ето ви едно видео, пък да видим дали ще ви хареса..
Sia - 'Breathe Me'
Просто невероятен и клип и песента.. Първият път като я чух.. <33
Ако случайно ви е харесала, бих могла да ви препоръчам и други песнички.. 'Rewrite' 'Don't Bring Me Down' 'Butterflies' 'Numb' 'Fear' ...
