i'm not crazy coz i get the right pills everyday.

Тази ваканция ходих до Лондон, колкото и някак изведнъж да е изтърсено и реших, че искам да живея там. Но не да уча, защото ми се стори някак по-строго, отколкото съм свикнала тук, а просто след години да си живея и работя там. Даже си се виждам в една от онези малки спретнати къщурки, пиеща чай или нещо подобно. Толкова беше спокойно и приятно и красиво и чисто (представете си! хаха..) за разлика оттук. Макар че знам кое би ме спряло да се заселя там, освен проблема с парите и другите екстри - фактът, че нямам никакви близки хора. Да, знам, че някои ще кажат, че с времето ще си намеря нови приятели и ала-бала, но работата е там, че сегашните ми харесват. И не смятам да ги заменям за нищо на света. Пък и Варна е толкова красива през нощта през лятото.. с топлия ветрец и светлините, хммм.. Голяма дилема общо взето, хах.

Иначе екскурзоводката направо ни скъса нервите (в края на екскурзията си открих цели три бели косъма! о.О), май беше за първи път в Лондон, че трябваше да й обясняваме как се пътува с метро и такива неща.. голяма забава направо. И евала на жената, че въобще не й пукаше, че не знае къде се намира или пък че не и пукаше за групата си. Накрая като ни изпрати с това "Надявам се да ви е харесала екскурзията и пак да се видим" направо щях да падна от седалката на буса, който ни караше към летището. То верно, че друсаше, ама чак пък толкоз..


А пък сега обратно вкъщи се чувствам много поотпочинала и се радвам на тези шест дни, през които успях да преосмисля някои неща. Като например, че не ми остава много време до завършването на гимназията и затова трябва да гледам да й се наслаждавам, докато мога ( и в този случай - честито завършване на всички 12 клас! много успехи занапред иии светът е ваш.. насладете му се. (: , а също така и открих, че обожавам Jimmy Eat World, хах. След Muse може би обичам най-много тях.. Така че поздрав за най-добрата ми приятелка, която завърши днес.. Много я обичам иии вярвам, че ще постигне много в живота - нищо не й се е опирало досега и надали ще й се опре за в бъдеще. Само ми се иска да се усмихва по-често, защото в последно време нещо не й остава време за това.. ;/



----------------
Now playing: Jimmy Eat World - Salt Sweat Sugar
via FoxyTunes

И скажет тишина, что я любила.

В последно време имам толкова много неща за споделяне, а толкова малко желание да го направя, че направо не е истина. Даже половината от това, което си мисля, не го казвам на поне най-близките си приятели. Което си е доста интересно само по себе си, защото те кара да се замислиш какво ли се върти и в техните глави.. Все пак не сме толкова различни, за колкото се определяме. ;/ за жалост или не. Понякога чак ми е гузно, че не ги разпитвам из основи дали има нещо, което да ги гложди, вместо само да си човъркам собствените проблеми. Може би и затова от време на време им напомням, че съм си егоист - сякаш да се оправдая, хаха.

Но дам, вече взех решението, че личните ми терзания си остават само за мен, с цел да не натоварвам другите, или по-скоро, защото не искам.. дам, уотевър, така че продължавам напред с някаква друга тема. Даам, много целенасочен и свързан пост, просто чудничко..

А, гледах един японски филм съвсем наскоро, ако някой го интересува.. хах. Изревах си очите направо.. Което по моя критерий трябва да означава, че е бил много хубав.
Koizora се казва. Май в animes-bg.com имаше и линкове със субс, ако не се лъжа. Абе на мангата повече ревах, но и филмът беше въздействащ. понякога да се чудиш дали може по-зле да стане.. В повечето случаи може.
И още един, който е азиатски - A Millionaire's First Love. Той беше прекалено добър, за да го представям. Най-добрата ми приятелка два пъти го гледа, а сестра ми, която е на 25 плака през почти цялата втора половина.
Не знам, според мен си заслужават. ^^

Друго интересно, хм, очаква се скоро да стана на 18, изненада-изненада!, макар на мен това да не ми е особено интересно - чувствам се все едно животът ми е към края си, бррр. Не ми се пораства, не ми се завършва гимназия, не ми се ходи в университет. Но както и да е, кой ме е питал..

И естествено си забравих новините, които надали някой чете, нооо все пак трябваше да се впишат, че да се знае, че съм още жива, че още дишам.
Абе, както и да ви е прозвучало всичко това, всъщност съм си окей, даже перфекто, така че никой да не се притеснява. Мисля, че най-накрая слънцето започва да изгрява..



И дам, мисля, че открих най-великата манга евър - Nana. Прииска ми се да се видя с най-най-най-добрата ми приятелка, която съм имала досега. Странно нещо е животът..



----------------
Now playing: Юлия Савичева - Прости за любовь
via FoxyTunes

Breathe me.

И става все по-лошо и по-лошо..
Хъх.

Като започнем с това, че първият срок го завърших повече от потресаващо, въпреки че бях с ясната представа, че ще ми е важна тази година, просто не е истина. Не знам дали защото ме беше мързел толкова или просто съм някакъв тип мазохист, който обича да си причинява душевна болка и нерви, но си е факт. Вторият срок уж трябва да се стягам, а ще ходя на екскурзия в Турция, на концерт на Депеш иии ще си взимам (дай, Боже!) SAT-а. А, и да не забравим, че ми предстои 18ти рожден ден (лол, кога го стигнах, не знам, но си е малко депресиращо, имайки предвид, че вече нищо няма да ми е забранено от законна гледна точка - е, почти всичко.. ^^).
Дам, второ - осъзнах, че съм от-вра-тителна. Отрязах по възможно най-гадния начин едно момче (между другото, за което ми е още гузно - да се има в предвид!), а той не го заслужаваше, поне не по този начин, колкото и Стен да ме успокоява, че съм се справила отично със ситуацията. Но в моя защита мога да кажа, че за първи път ми се налага да отрязвам някой, който е толкова настоятелен, така че .. хм.. да.. Може би в бъдещето, когато не тича след мен постоянно и го видя с някоя мацка, виснала на врата му, ще му се извиня подобаващо. Но засега, дистанция, момче! Аз съм от този тип хора, които обичат свободата си и при най-малкия опит някой да навлезе в личното им пространство без питане, стават агресивни. Мхм. *клати глава одобрително* Въпреки че гледам, пак се пробва, ама нъц, за негово добро е.. Когато се изнервя, обикновено казвам неща, които не мисля и (е, в същност много си ги мисля даже, но подробности) са леко остри, даже много. Даже приятелите ми често ми се карат за това, че съм била малко нетактична, но не знам друг начин.
И трето..
Днес ходих на погребение.Представяте ли си? И плаках. И прегръщах. И ме болеше.. И се чувствам като в сън. Още не мога да повярвам. А не знам за нея. По дяволите, мразя това, че съм неспособна да кажа правилните думи в правилния момент.. Ако искате шут, обадете се! Но да съм опора и рамо, на което да поплачеш - не ме бива. Наистина се мразя за това. И все пак, това е единственото, което мога да предложа. Защото каквото и да кажа, нищо няма да го върне, нищо няма да я успокои и усмихне истински. За първи път трябва да съм наистина "добрата" приятелка, която в труден момент познаваш иии.. ще поема отговорността. Защото знам какво е да загубиш близък. И защото я обичам. Ако имах втора сестра.. сигурно щеше да е точно като нея.

Депресии, к'во да ви кажа.. Понякога се насъбират наведнъж.
Както казват -->> Misery loves company.



----------------
Now playing: Sia - Breathe Me
via FoxyTunes