Понякога тези завъртулки значат повече, отколкото си представяме..



What does your handwriting say about YOU?

Тишина

Тихо е, чуваш ли как тишината обгръща всичко?

Честно, никаква муза, никаво желание за писане..
Лятната умора..
А може би просто не мога да пиша..
Или пък..никога не съм можела?

"Хъх, просто замълчи.."

Съжелявам, просто не мога повече явно..

Рисувам по небето...

"Кой е любимия ти цвят?", попитах неведнъж.
"Всичките са ми любими!" отговорът оставаше един и същ.

А аз си зная...



Накрая, накрая ще стигна до онази вълшебна поляна, цялата зелена. Всички нюанси на зеленото: от онова меко и мълчаливо зелено с дъх на бор, цялото в блещукащи звездички, до другото зелено, мечтателското зелено, окъпано в срамежливи слънчеви лъчи. Усмихнати маргаритки сънливо ще надигат главички към слънцето, а то ще ги гали мило по листенцата и ще им се радва. Рижави пухени зайчета ще си играят по тревата, а захарни облачета ще следят с интерес играта им. Ще танцувам със сребристия ветрец и ще разказвам приказки на калинките. Ще се оглеждам в дъгата, а блестящи воали и пайети ще завалят от небето...

Какво, не вярваш ли?
Ах, да, този рай не съществува...


Но е толкова приятно дори само да си мечтаеш за него, нали?