jar with silver feathers

You know, maybe the reason we fall in love so fast is because we've got so much love to give?

10.07.2008

One is the loneliest number.

Искам да можех да чета мислите на хората... Защото явно толкова много неща им се въртят в главите, че още не мога да повярвам. А казват толкова малка част от тях. Не че аз не си мисля за много неща, но просто.. понякога имаш чувството, че си единствен в някоя си своя мисъл; че никой не те разбира какво преживяваш.
А после един ден разбираш, че толкова много грешиш. И всичките тревоги са били напразни. Несигурна. Може би тези дни точно този епитет ме определя. Постоянно се притеснявам за глупости.. които не съществуват. Може би сестра ми е права и наистина трябва просто повече да говоря. В крайна сметка не съм единствената, която не може да чете мисли. ;/
Защото докато тъгувах сама, че съм нежелана от даден човек, в последствие се оказа, че и този човек е тъгувал поради същата причина. И ми се обиди даже.. Ха! Как можех да му обясня, че аз никога няма да избягам, че винаги ще съм там за него!? След като и аз вярвах в същото..
Хората са овце. А аз съм най-голямата овца сред тях. Заради тъпата си несигурност вече не наранявам само себе си, а и околните и близките ми, хората, които най-малко пък бих искала да нараня. Може би е време да спра да се самосъжалявам и да се взема в ръце. Животът е прекалено кратък, за да не рискуваш. Въпросът вече не опира само до мен.. И нещата мигновено се усложняват.
Мхм, ще има промени. ^^

розови гъбки:
~С малко повече късмет и възможности, ми се иска да отида на концерта на Депеш през май!!! Моите идолииии! ♥
~отново чета Брейкин Даун, само че вече на книга. <33
Доволна съм..



----------------
Now playing: 30 Seconds To Mars - 93 Million Miles
via FoxyTunes

2 comments:

Ясна said...

Oх, разбирам те. Понякога много силно ме тресе тая несигурност и ми трябва много време да я преодолея. Ама много време. В случая бяха три - четири месеца да се осмеля да говоря. Всъщност никога няма да разбера дали беше за добро или не, или може би трябваше да почакам още мъничко.
Ще се чуе..
И да, трябва да се рискува. Но понякога трябва и да се мисли..
Once bitten, twice shy..

sugarcult~ said...

не мога да не се сдържа да кажа, че има голяма вероятност и аз да съм на депеш ^^^^^^^^^^^^^^^^^^

и сега по темата (или пък не) да вметна, че хората винаги са склонни да преувеличават, драматизират и да си усложняват сами положенията с излишни мисли. затова пък аз ще те предизвикам, което май и ти си си самонаправила, някой път просто да не преброиш до 10, да не го осмислиш и да избърбориш първото, което ти хрумне. възможностите естествено са две, ако не и повече. но поне няма да има "ами какво ако..". както казвам и на майката, сега ни е времето да рискуваме, да грешим, да падаме, да ставаме и да продължаваме напред.

обичам те (: