Искам да можех да чета мислите на хората... Защото явно толкова много неща им се въртят в главите, че още не мога да повярвам. А казват толкова малка част от тях. Не че аз не си мисля за много неща, но просто.. понякога имаш чувството, че си единствен в някоя си своя мисъл; че никой не те разбира какво преживяваш.
А после един ден разбираш, че толкова много грешиш. И всичките тревоги са били напразни. Несигурна. Може би тези дни точно този епитет ме определя. Постоянно се притеснявам за глупости.. които не съществуват. Може би сестра ми е права и наистина трябва просто повече да говоря. В крайна сметка не съм единствената, която не може да чете мисли. ;/
Защото докато тъгувах сама, че съм нежелана от даден човек, в последствие се оказа, че и този човек е тъгувал поради същата причина. И ми се обиди даже.. Ха! Как можех да му обясня, че аз никога няма да избягам, че винаги ще съм там за него!? След като и аз вярвах в същото..
Хората са овце. А аз съм най-голямата овца сред тях. Заради тъпата си несигурност вече не наранявам само себе си, а и околните и близките ми, хората, които най-малко пък бих искала да нараня. Може би е време да спра да се самосъжалявам и да се взема в ръце. Животът е прекалено кратък, за да не рискуваш. Въпросът вече не опира само до мен.. И нещата мигновено се усложняват.
Мхм, ще има промени. ^^
розови гъбки:
~С малко повече късмет и възможности, ми се иска да отида на концерта на Депеш през май!!! Моите идолииии! ♥
~отново чета Брейкин Даун, само че вече на книга. <33
Доволна съм..
----------------
Now playing: 30 Seconds To Mars - 93 Million Miles
via FoxyTunes
10.07.2008
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
2 comments:
Oх, разбирам те. Понякога много силно ме тресе тая несигурност и ми трябва много време да я преодолея. Ама много време. В случая бяха три - четири месеца да се осмеля да говоря. Всъщност никога няма да разбера дали беше за добро или не, или може би трябваше да почакам още мъничко.
Ще се чуе..
И да, трябва да се рискува. Но понякога трябва и да се мисли..
Once bitten, twice shy..
не мога да не се сдържа да кажа, че има голяма вероятност и аз да съм на депеш ^^^^^^^^^^^^^^^^^^
и сега по темата (или пък не) да вметна, че хората винаги са склонни да преувеличават, драматизират и да си усложняват сами положенията с излишни мисли. затова пък аз ще те предизвикам, което май и ти си си самонаправила, някой път просто да не преброиш до 10, да не го осмислиш и да избърбориш първото, което ти хрумне. възможностите естествено са две, ако не и повече. но поне няма да има "ами какво ако..". както казвам и на майката, сега ни е времето да рискуваме, да грешим, да падаме, да ставаме и да продължаваме напред.
обичам те (:
Post a Comment