Somewhere a clock is ticking.

Отново го изгубих. Отново изгубих онова малко пламъче, което те кара да продължиш напред, да го гониш, да си играеш с него..
Стигнах до извода, който не че не го бях достигала и преди де, че съм се 'перфектизирала' в притъпяването на каквито и да е чувства. От една страна се почувствах адски горда от себе си и новата придобивка към характера ми. Досега винаги ми е помагало това свойство да.. ъъ.. не се изгубя!? Психически имам предвид. Честно, понякога си мисля, че психиката ми няма да издържи на цялата тази драма.. Ха..
Но както и да е, наскоро вече не съм сигурна в добрите намерения на ''свойството'. Когато си притъпил някакво чувство, как ще разбереш кога то вече си е отишло по естествения път, за да можеш да се отпуснеш!? Не, сериозно..

Вчера съвсем случайно попаднах на тях, докато си гукаха и не знаех какво, по дяволите, се очаква от мен да изпитвам в този момент! Сякаш съм някакво извънземно на друга планета и още се уча на техните реакции. Дали се предполагаше, че трябва да ревнувам? Да се ядосам? Да плача? Или пък да нямаше нужда от толкова крайни емоции.. А дали ревнувах в този момент? Ядосвах се? Или пък исках да заплача? Не, аз просто си стоях по средата на етажа и ги гледах. Празнота. Нямах си и идея какво да направя..
Затова и се върнах няколко крачки назад, все едно не ги бях видяла. Шокирана. Защо, по дяволите, не изпитах абсолютно нищо в онзи момент? Учудващо, но ме беше яд, че не ме беше яд. Хъх.

Оттогава не мога да спра да мисля за това. Малко след 'инцидента' реших, че може би просто съм преживяла цялата тази история, точно както и исках. Лятото беше благосклонно към мен и ми даде време малките ранички да зараснат, оставяйки място за новите.
Когато се прибрах вкъщи, обаче, вече се обвинявах, че сигурно в същност, аз ревнувам, но на подсъзнателно ниво се заблуждавам, че съм окей със ситуацията.
Преди два часа, разбираш ли, мнението ми беше сменено на 180 градуса. Обхващаше ме параноята, че дефакто аз съм си добре и вече не изпитвам нищо, но понеже ми се иска да изпитвам нещо, се заблуждавам на подсъзнателно ниво, че ревнувам, което не е така..
И така, Вяра отново се забърка в омагьосан кръг, защото отново се излъга - поддавайки се на сложни процеси като мисленето например. Сега, ако ме питате, не знам какво е.. И Стен не можа да помогне. Само ми се изсмя. Не че я виня де.. Ако не бях толкова объркана, вероятно и аз щях да се смея. Но нуждата да съм наясно със себе си и чувствата ми ме човърка отвътре.

И ми се спи на всичкото отгоре.. ;/
Май ме очаква поредната безсънна нощ.



----------------
Now playing: Snow Patrol - Somewhere A Clock Is Ticking
via FoxyTunes