jar with silver feathers

You know, maybe the reason we fall in love so fast is because we've got so much love to give?

10.12.2008

Sea of glass.

Днес излязохме с най-добрите ми приятелки - Бо, Стен и Таничка - на кафе да поклюкарстваме малко, пък и да се видим, че много време мина от предното кафе. И когато се връщахме и Бо започна да говори как следващата година ни е последна и ала-бала, се усетих.. Едната перличка в групата ни щеше да ни напусне още тази година. Защото тя е с година по-голяма от нас. Защото когато станеш студент, предполагам вече няма да имаш време за приятелите си гимназисти. И нищо няма да е както преди..
Нищо.
Като счупена ваза..
И макар в последните дни все по-силно да желая да остана в България след 12 клас, знам, че няма да е същото. Няма да сме същите. Няма да излизаме всяка събота, всеки ден от лятото.. Няма да..
Тъжно е. Тъжно ми е. Защото ние сме толкова яки заедно. Толкова силни. Толкова щастливи.. Обичам нас. Обичам 11те години, от които познавам Бо, 9те, от които познавам Таничка и 3те, от които познавам Стен. И не искам да свършва, по дяволите..

Не искам тази година да привършва. Никога. Искам времето да замръзне иии завинаги да си останем най-добри приятелки. Почти сестри. *въздиш* Толкова много място ще остане празно в сърцето ми след 12 клас, че не знам дали този път ще успея..

п.п. доста нескопосан пост.. но в крайна сметка, писна ми да окрасявам нещата. те са такива, каквито са.



----------------
Now playing: Tom Middleton - Sea Of Glass
via FoxyTunes

2 comments:

Néntië said...

Много си е добре постът така о0

И, да, да се надяваме, че студентството не променя хората ^

WhiteButterfly~ said...

Мерси ^^

И дам, общо взето тия дни само за това си мисля, та дано наистина не променя.. поне не много. ;/