jar with silver feathers

You know, maybe the reason we fall in love so fast is because we've got so much love to give?

9.06.2008

Now's the right time for a good song.

Въпреки че ми се случиха и ще ми се случат много хубави неща, май отново заглавието на поста няма да е хармония със самия него. Защото както винаги сме обсъждали тази тема със сестра ми - кофти емоциите са далеч по-силни от приятните. Далеч и по-дълго траят.
Мразя промените.
Особено, когато това се отнася за обкръжението ми от хора. Колкото рядко допускам хора до себе си, толкова по-бързо сякаш някои от тях се отдалечават в последствие. Какъв е смисъла да имаш нови приятели и да ги посвещаваш в своите малки тайни, ако те след време ще решат, че вече не си им толкова интересен, колкото в началото, и решат, че не си заслужава вече да общуват с теб? А после съм се държала резервирано. Че какво очакват!? Да не съм някакъв хан, по дяволите! 'Много те бичкам, Вивчи, ама.. ъъ.. трябва да помагам на баща ми/ имаме гости/ -празно-.' Че и последният вариант е най-забавния. Просто не отговарят. Прекалено заети са. Прекалено им се е насъбрало през деня, че да отделят пет минути за.. и аз не знам вече за какво. Какво е това в същност? Очевидно не е приятелство след като не ги виждаш често, но все пак, когато ги видиш - се чувстваш длъжен едва ли не да им подариш амулетче 'най-добри приятели', лол.
Мразя хората, които говорят много.
Абе, чудя се, тия хора не се ли изморяват направо? По цял ден бла-би-ти-бла.. Ако исках някой да ме хвали - щях да си погледна бележника с оценките и сама да си се похваля. Напразни надежди. П р а з н и хора. Това са те. Защото, когато отидеш за помощ, изведнъж всичките ти качества стават сиви и незабележителни. Все едно са били пияни, като са ти говорили, колко много държат на теб. А аз какво? Да не съм от стомана? Ми и аз искам да вярвам в тия глупости.. *хлип* Точно там и ми е проблема. Но вече не. Ако преди съм била резервирана, то сега не знам каква ще стана.. Чистка на приятелите ми и това е.
Защото, когато се появя с размазания грим или неочакваната усмивка, само три са хората, с които си заслужава да ги споделя. С които ги споделям. Защото те всеки ден са с мен.. Без 'брб', 'нямам време', -празно-. Вярно, Поли беше казала, че приятелите не са константа.. Но ти сам правиш избора дали да останеш константа или да минеш към променлива. Винаги има избор..
Така че не се чудете (който и да го чете, няма специален, към който да е адресирано - пък и без това никой не чете XD), ако следващия път на скайп/тел/кафе не ви се радвам, усмихвам или поддържам разговора. Не си мислете, че отмъщавам, аз просто се уча от вас.

п.П. - не се опитвайте да схванете поста, опитах се да кажа няколко неща наведнъж.. навярно само аз ще си го разбера :))

------

Последни добри новини(юхуу!): Омфе, имам 91 на TOEFL! Направо щях да пощурея от радост.. Хаха! 91 от 120 максимум.. Неописуемо щастлива съм. *скача*
Друго, друго.. Татко ми се връща!! *скача втори път* Този път ми липсваше много повече.. Сякаш колкото повече пораствам, толкова повече ми липсва.. <33
Аааа, и пак почнах да човъркаш фотошопа.. Хихи! След година пауза, сравнително бързо се стегнах иии уж коментарите са повече от добри. Да видим докога ще продължа новата-си-бивша страст. ^^


----------------
Now playing: Jimmy Eat World - Night Drive
via FoxyTunes

2 comments:

sugarcult said...

Не знам дали да се чувствам гузно, че не се обаждам често, но пък си мисля,че никога не съм те разкарвала грубо. Не че важеше за мен това чудо де, ама аз да си кажа. уъзънтми

И Вив, аз също толкова съм се ядосвала на приятели, особено на Билито, защото на нея разчитам най-много.. и все пак и най-добрите разочароват. Ще поревеш малко, ще се оплакваш с кутия шоколадови бисквити и после след дни като се видите, ще си прекарате страхотно.

А пък в случаите, когато искаш да поговориш с някого.. знаеш си.

Бтв, коя смяна си?

fka.selkie said...

Мдам, може би си права.. В крайна сметка най-добрите приятели са тези, чиито разочарования избираш да приемаш.
Но понякога пък ти идва в повече.. ;/

п.п. - първа съм, но в момента съм болна и съм си по цял ден вкъщи.. кофти работа общо взето.