Добре съм. Наистина се чувствам добре. *въздишка* Но понякога за хората, които са свикнали на тъгата, това не им стои нормално. Почваш да се чудиш "Нима съм забравила? Нима най-накрая съм свободна, отново да съм щастлива?" И тогава се случва.. Просто се случва. Може би и защото го чакаш да се случи, чакаш отново да те заболи, и то се случва..
***
Обичам музиката. Тя е храна за душата.
ОБИЧАМ МУЗИКАТА! *крещи* Но понякога само една песен, само една тъпа песен, която никога досега не си се заслушвал в нея, те връща на онзи момент. Връща те към най-близкия във времето момент, когато си изпитвал болка.. "Нима съм забравила?" Защо пък да не си припомня... Връщаш блога си на месец "***" и готово.
Последният път, когато страдах. Да, ето го! Мисля, че се сещам какво беше чувството.. Да, ето, вече почти го почувствах отново..
Готово!
***
Всичко си е по-старому. Аз съм добре. Всичко е наред. Ще се оправя.. все някога..
А после другите били виновни, че ни боли.
No comments:
Post a Comment