Влюбена

И пак любов,ах тази любов..



Не е ли странно и изкуствено,че говоря за чувство,което не съм изпитвала?Че как,аз съм влюбена в живота,във всеки сантиметър от него,във всеки миг от безкрайността му.Да,влюбена съм...

Обичам маковете в късния следобед,окичени в черни ефирни цветове,които ти напомнят за мекотата на топлото лято.Обичам полъха на разбиващите се вълшебни вълни в морето и тихото им отдръпване навътре.Обичам уханието на гората,на дивото и на природата,които те привеждат в един друг съвършен свят на хармонията.Обичам цвета на полу-прозрачната дъха,която се появява след тъжния дъждец.Обичам живота,обичам красотата на естествеността и простотата в живота,обичам...те...

Този пост е за теб,за теб,който ме караш да се усмихвам веки ден и втъкаваш вятъра в косите ми,за теб,който танцуваш с мен под дъжда и ме окчваш със светлината на луната...

Някои казват,че не трябва да казваш често думата "обичам те",защото й се изтърквало значението.Но за мен това не е само дума,това е чувство,което не можеш да откъснеш от себе си,така че поемам риска и се впускам с хвърчилото към света на калинките,където ще те чакам до края на света...