jar with silver feathers

You know, maybe the reason we fall in love so fast is because we've got so much love to give?

4.16.2007

Плачеш ли когато вали?! Вали ли, когато плачеш?!

(само да предупредя,че съм го писала в много гадно настроение,надявам се да не прозвуча прекалено мелодраматично...)



Като се замисля,това е едно доста интересно и красиво сравнение-„темата” на есето.Честно казано,никога не бих се сетила за такава интерпретация без подсказката.Но ето,че сега,поглеждайки отново заглавието и мислейки си за това,сякаш го рабирам.О,да...
Не знам как да го обясня-имам учвството,че се задушавам,прехапвам устни и се опитвам да се държа,все едно нищо няма,но всъщност всички знаем,че не е така.Болната ми тема,сълзите-моите сълзи,чуждите сълзи,моите сълзи,нейните сълзи,моите сълзи,неговите сълзи,моите сълзи...Спри!Хладни тръпки побиват тялото ми,боли,помогни ми.
Уморена съм,не мога повече.Не плача пред другите,за да не ги карам да страдат,така както страдам аз.Видят ли,че отново ме е обзело настроението на пълен негативизъм и отчаяние-те ще страдат.Не искам!Ако трябва аз да страдам заради тях-нали все някой трябва да е наивника,който си мисли,че ще може да подобри света?Хора ме разминават:”Днес той не ми се обади..”,отново сълзи.А аз нямам кой да ми се обади,затова се усмихвам,поредното успокоение за неговата грешка-тя е щастлива,аз наранена.Какво следва?Слагаш маската с вечната усмивка и продължаваш напред,където следващ човек те спира:”Нашите ще се разделят..”,влажен поглед.Отново се усмихвам,едва сдържайки изцедената си от клишета и „истини” от живота,които повтарям ежедневно на близките си,за да са щастливи.Но това,от кето боли е,че зная,че не са,никога не са били и няма да бъдат.Но нали тях ги прави щастливи?Защо тогава да не им ги повтаряш..”Спокойно ще ти се обади,той те обича и нкога няма да ти причини болка”,”Не се притеснявай,вашите сигурно са просто раздразнени покрай работата,ще видиш-всичко ще се оправи”,а аз кога ще се оправя?
Прибирам се вкъщи,изцедена като гъба,която е била напоена със сапунена пяна,ухаеща на невинни детски мечти и надежди,обвити от разноцветни балончета радост.Болката става част от теб,запълва цялото ти тяло,като паразит,който расте в теб и вече толкова си му привикнал,че не можеш да живееш без него.Толкова изцедена,че вече не може и капчица чувство-сълза да се търкулне по бузата ми.
Всеки ден вали,а аз продължавам да крия сълзите си от дъжда.Защо...Та,нали ако плача,докато вали,дъждът ще изтрие сълзите ми?Може би е късно вече,а може би и вече не вярвам в това-прекалено много пъти е повтаряно...

Но за теб,не е късно!Моля те,не хвърляй жертвата ми на вятъра. Дълждът ще изтрие сълзите ти,само му се довери.Просто трябва да му покажеш,че имаш нужда от него и той ще ти помогне,обещавам ти...


БууУу,да го прочетеш,че специално за тебе го постнах тука..

2 comments:

Chocolate ... said...

Боже, Вив, може да си го писала в мелодраматично настроение, но то е толкова ... творческо ... докосващо ... истинско настроение ... явно. Очарована съм. Хех, колко различно може да бъде интерпретирана една и съща тема. ;) Нях, голяма конкуренция си ми! Не, глупости говоря, просто ти се радвам. ^^
Лъв я *хъг*

~Вълшебната вълничка~ said...

ааа,и аз си помислих същото като прочетох твоето..че си ми голяма конкуренция:))

нищо,важното е,че и двете сме го писали от сърце^^

мерси много..то е доста лично,но все пак се наканих да го постна..

лъв я туу *още по-голям хъъг*