jar with silver feathers

You know, maybe the reason we fall in love so fast is because we've got so much love to give?

4.23.2007

Старото плюшено мече


Май го забравих някъде между уроците и бързането да порасна . Защо ?
Не знам,просто понякога съветите на по-големите минават покрай ушите ми като полъха на следобедния ветрец-не ги усещаш,но съществуват и рано или късно осъзнаваш липсата им.

Помня,че някога единствено старото плюшено мече ме разбираше и постоянно беше до мен,но къде е то сега?Забравено,в прашния гараж,в някой кашон навярно.

Осъзнавам,че постоянно се сблъсквам с нови хора,ставаме приятели,а после се разделяме и забравяме за миналото,или по-скоро те забравят.Нима е възможно,хората да сме такива егоисти?Дали понякога ще помислим и за другите,освен за себе си?
Но наистина да помислим,да направим нещо изумително,да построим дворец от мечти и после да ги заведем там?Вече почти не вярвам в това,жалко..

И не ме разбирайте погрешно,аз спадам към тези хора и съвсем безсрамно си го признавам.Винаги съм търсила изгода от нещата и най-накрая,когато се привързвам прекалено към дадения човек и започвам да мисля за него,се оказва,че аз също съм била изгода,просто една изгода..

Но в крайна сметка,какво ще направя аз,ти,тя,той...?Ще си купим ново плюшено мече естествено..

Но пък това е живота нали?Както казваше една фраза от любимото ми сериалче:



People always leave...

2 comments:

Chocolate ... said...

И аз помня моята първа играчка, точно мече - а именно едно такова бяло със сини ушички. ^^ Може да не е така меко като "модерните" плюшковци, но беше великолепно, само дето и то е забутано някъде. ;(
Знаеш ли, всеки е в такава ситуация, всеки сменя, защото животът е динамика, ала по-жалкото е ти да бъдеш това мече, колкото и егоцентрично да звучи. Не обичам да съм захвърленото мече, затова предпочитам аз да бъда тази, която ще захвърля. И все пак всичко е кръговрат, колело ... надявам се, че ще се завърт и ще се върнат ...
Иначе прочувствен пост, навяващ спомени и каращ ме да се замисля.
*хъгс*

~Вълшебната вълничка~ said...

радвам се..това е една много лична за мен тема и се радвам,че някой я прочете..

Каквото и да си говорим,мечето винаги напомня за старите неща,за спомените..

*гууууш* мое мило Поли