Аз виждам във Вас

Посветено на любимия ми форум "Хогуъртс-БГ"


Дълго мислех как да започна,имайки впредвид,че много трудно успявам да намеря точните думи в такъв момент.Но от опит глава не боли,нали?Може би трябва да започна от началото,за да ме разберете най-добре,ти,който четеш това... Открих този офрум във време,когато тъкмо бях кандидатствала след седми клас и бях постигнала мечтата си да вляза в желаната гимназия.Но както всички хубави неща,беше прекалено хубаво да е истина-не оправда очкаванията ми.А може би и наближаващия ми пубертет спомогна за голямата депресия,която бе сковала душата ми и изцеждаше всеки ден малко,по малко.Въпреки че ме заобикаляха сравнително приятни хора,аз така и така не можех да ги допусна до себе си,просто не можех.Мислех си,че всички ме мразят,че съм сгрешила като не съм последвала приятелите си в другото хубаво училище и затова започнах да се самосъжелявам ии да се държа ужасно и с малкото ми останали приятели. В един може би слънчев за мен ден(честно казано не помня какво беше времето тогава,но помня,че една огромна усмивка озари лицето ми),тогава открих или по-скоро една приятелка ми подари „ключ” (линк) към едно вълшебно царсво,където аз можех да се пренапиша отново и отново,да се променям,да имам приятлеи и да съм щастлива.И да,отначало това беше само игра,докато не се запознах с местните обитатели на това вълшебно царство,намиращо се някъде под дъгата.Неазвисимо колко ми се е налагало да се преструвам през деня,с маската на усмихнатото глуповато дете от осми ‘г” клас,когато си прибирах вкъщи,първата ми работа бе да се пренеса отново в мечтите,да поразговоря с някои от тези прекрасни хора,които обитаваха царството или пък да се отпусна върхи някой захарен облак от ръзсъждения и приятни поздрави,написани във форума. Какво виждам във Вас ли?Всяка една минута,аз преоткривам себе си във Вас-полетът на грациозните птички,отлитащи на юг,уханието на канела в ранното пролетно утро,звука от току-що падащо перце златен лъч или пък едно „гуш”,написано в Skype,когато си изненадал приятно близък човек-от толкова далече,но чувстваш ръцете му,увити около тялото ти.За мен Вие сте онази късна усмивка в лятната вечер,докато наблюдавах луната,за която всички толкова мечтаем.Вие ми напомнихте какво е да летиш и да не се страхуваш,че ще паднеш-просто да се оставиш на вятъра и да не се боиш от живота,защото той е твой приятел,а и винаги ще мога да разчитам на Вас,мили мои.. Даже и сега слушам Life Is Beautiful на Vega4 и си мисля,какво щях да правя без Вас?Не знам...а после просто се усмихвам и продължавам да си слушам песента..

Life is beautiful,
but it's complicated,
we barely make it.

We don't need to understand,
There are miracles, miracles.

Stand where you are.
We let all these moments pass us by.
It's amazing where I'm standing,
There's alot that we can give.

This is ours just for the moment,
There's a lot that we can give.