jar with silver feathers

You know, maybe the reason we fall in love so fast is because we've got so much love to give?

4.10.2007

Сладките ми сърчица


Докато си препрочитах за кой ли път постовете ме натегна едно отвратително чувство за непоносим егоизъм.Навсякъде пиша само за себе си,само за това как нещо не ми харесва или ми харесва в живота,но светът не съм само аз нали?Светът е всички тези волни птички,които срещаш ежедневно през живота си или зърваш само с крайчеца на окото си,докато си полу-заспал в автобуса,пътуващ към училище. Ето затова,този пост не е за мен,а за една моя много добра приятелка,която съм сигурна,че ще го прочете все...някога,а и за всички други,които чувстват,че този пост е за тях.Да,точно вие,сладурки и сладурковци,не се вторачвайте в екрана,сякаш той ще оправдае чувството,че поста е за вас.Той е за в-а-с! Та,да се върна на темата,за тази моя приятелка.(Моля те не ме убивай,на следващия ден,когато си го прочела,написан е с най-добри чувства *усмихва се чаровно*).Тя наскоро,даже от близо не повече от месец срещна (надявам се) любовта.И знаете ли,за пореден път се убеждавам,че има нещо магично в това чувство и хората,които са го изпитали.Всеки път,когато заговори за него,очите й светват и се изпълват с такава меланхолична наслада,която може да върне позитивизма и на най-големия сърдитко.Можеш само да я наблюдаваш как разговаря за поредната им среща,в която тя се е притиснила за нещо съвсем маловажно и да се засмееш наум,щастлив,че и тя е щастлива.Много й се радвам...Разбирате ли,тя ми вдъхва надежда,една малка светулка в дългия мрачен тунел от сълзи и несподелни любви,на които съм била свидетел.Вероятно,чувството не може да се опише,но трябва да е "космическо",както в един комикс казваше героинята. И като завършек,пожелавам й още дълго да си остане с тази усмивка на лицето,с блясъка в очите и толкова приятното излъчване,което й придава любовта.Благодаря й,че отново ми доказа,че любовта не е само по филмите и че дори и най-малките жестове остават трайни следи в съзнанието ти.

Но естествено и да не забравям,че ако въпросният "причинител" на тази магия някога я нарани дори и най-малко..нека да кажем,че няма да му се размине..*злобно хилене*


Посвещавам този пост и на моята шоколадка,която ми вдъхна жеалние да пиша днес..Много съм доволна,че писах точно днес,точно това,точна сега..Лъв ю{}{}{}

2 comments:

Chocolate ... said...

Шоколадката е истински щастлива, че те е накарала най-сетне да пишеш. =)
Шоколадката не долавя никакъв егоизъм в постовете ти, а чиста форма на простота в красотата ^^
Шоколадката ужасно много хареса това ти мнение и чака следващо и следващо и ооооще по-следващо. ;)

~Вълшебната вълничка~ said...

Вълничката е много трогната,че някой чете постовете й и ти подарява малко океанска пяна,посипана с брокат и много усмивки..